… които помогнаха за избухването на последната ни война. Последната от много.
А сега Тор Повлов разравя старата пепел. Вдига искри от древен огън, докато открива с партньора си останките от една сонда Сеялка.
Това е вариант на предишното предизвикателство. Ами ако вие ни говорите, а ние не ви разбираме?
Като погледнем към другите видове около нас, виждаме много комуникация, която изобщо не се осъществява с електромагнитни вълни или TCP/IP пакети. Мравките, пчелите, главоногите, делфините, кучетата и така нататък използват неща като миризми и танци, език на тялото и сонар, антени и изменения на цвета. И повечето живи същества, от бактериите до гъбите и от термитите до бамбука, чак до клетките в телата ни — се съревновават или си сътрудничат с другите чрез химически съединения.
Опростено ли е да се мисли, че може да се появи някакво извънземно съзнание, способно да гледа „Обичам Люси“? Дори да използват кодирани електромагнитни вълни, дали ще разчетат кохерентните сигнали, кодирани в двоичен код? Какво би разбрал вашият син или дъщеря от аналогова видеокасета, кодирана в PAL или SECAM?
Ами ако в момента сме бомбардирани от квантови съобщения? Ако някоя цивилизация ни крещи с цяло гърло: „А бе вие да не сте глухи? Вижте тази Комета/Бомба/Вирус…“ — или каквото и да било. Цивилизация, която полага усилия да привлече вниманието ни, като прави петна по слънцето и предизвиква огромни протуберанси. Или е гравирала повърхността на Луната и си е направила труда да я ориентира така, че да гледа към нас само с едната си страна, а ние сме толкова тъпи, че не можем да схванем простия език на кратерите.
О, но в такъв случай не е ли работа на по-развитата култура да реши проблемите с комуникацията? Както и да е, ако сценарият наистина е такъв, вие не можете да прочетете или разберете онова, което ви казвам в момента. Така че няма значение.
74.
Отдавна изгубена кауза
Тор винаги беше изпитвала тайна симпатия към презрените. Като към осквернителите на гробове — недооценена професия с доста допирни точки с журналистиката. И двете включваха изваждане на показ на скрити неща.
Ограбващите царски гробници крадци от миналото са били рециклатори и са връщали богатствата в оборота. Златото и среброто са имали по-добри приложения, отколкото да лежат погребани в някакво мухлясало подземие — например можели са да стимулират търговията. Същото важи и за археолозите, които разкриват творбите на древни художници — майстори, заслужаващи много по-голямо възхищение от страна на човечеството, отколкото владетелите, ползвали услугите им.
Тор не беше дошла в Астероидния пояс да търси скъпоценни метали или музейни експонати. „Но въпреки това съм част от тази голяма традиция“ — помисли си тя, докато ръководеше рояка роботи, които режеха, разглобяваха и къртеха останки от праисторически космически кораб бебе, за да извлекат мозъка и елементи на двигателите му и да ги пратят към вътрешността на системата, за да бъдат проучени от човешката цивилизация.
„Почивай в мир. Никога няма да излетиш към небето. Но може би ще научиш нас как да излезем от люлката си.“
Нас? Може би металните човеци като Гавин някой ден щяха да поемат на път, за да открият какво е сполетяло ранните раси. „Освен ако не се поддадем на изкушението… и не предпочетем някой от лесните пътища. Като отказването от технологиите. Или ако се затворим в себе си. Или ако се превърнем в кристални вируси.“
Зърна партньора си на ръба на кратера — управляваше роботи, които отделяха и опаковаха в пяна само най-ценните части за дългото пътуване към Земята на борда на слънчев платноход. Гавин беше помолил да работи колкото се може по-далеч от „страховитите неща“ — мухлясалия хабитат в сърцето на астероида, в който някога бе имало годен за дишане въздух и течна вода.
— Знам, че трябва да проучим всичко това — каза й той. — Само ми дай известно време да свикна с идеята.
Как би могла да откаже на разумната молба, отправена без никакъв сарказъм? И тъй, тя потисна собственото си желание да захвърли всичко и да се втурне към онези рушащи се тунели, да рови из изкорубени херметични врати и срутени помещения, за да разкопае тайната, която лежеше погребана тук най-малко от петдесет милиона години.