— Изкушаваш ли се, Джералд? — попита Бен Фланъри. — Да предположим, че построим модифицирани пратеници, както е направила цивилизацията на Куриера, които да бъдат открити и честни с всяка раса, на която попаднат. Нима това ще ни направи по-малко вируси и повече посланици на приятелството? Особено ако ги натъпчем все с хубави неща? Не само с чертежи на сондата и лазера, заедно с хитроумни реклами, целящи възпроизводството ни, а с цялото изкуство, култура и знания, с които се гордее човечеството? Дарове, които могат да говорят добре за нас много след като сме се изчерпали или сме се затворили в себе си като уплашени мишки? Дали в такъв случай ще си помислиш, че авантюрата си заслужава и е дори привлекателна?
Джералд се замисли разсеяно как го прави това приятелят му да задава въпроси, насочени сякаш право в сърцето му. Сякаш Бен можеше да чете мислите му от няколко светлинни часа разстояние.
— Да предположим, че се събуждаш и откриваш, че си на борда на подобен кристален кораб. Знаеш, че оригиналният Джералд е изживял живота си и сега копията му са тръгнали на великата мисия да помагат на други сред звездите. Ще съжаляваш ли? Би ли могъл да издържиш бавното минаване на епохите, ниските шансове за успех, знанието, че тази „реалност“ е мъничък овоид? И няма ли да решиш да оцелееш по единствения възможен начин… като се наслаждаваш на возенето?
Сякаш безброй възможности заобикаляха Джералд от всички страни. Чувството приличаше на онова, което изпитваше като млад астронавт, когато се взираше през купола на старата станция, потопен в безкрайността. Впечатлението не беше визуално, а вътрешно, почти космично…
И точно тогава осъзна.
Очите му се бяха затворили преди минути, а може би и много по-рано. Изтощението го беше надвило тихомълком, докато почти се рееше в хамака си. И неговият свят — поне засега — бе просто един сън.
Ако следите нашата телевизия, радио и интернет и причината да не знаем, че вече сте в контакт с една или повече група земни обитатели, било то правителство, клика или дори друг вид — помислете за това:
Групата, с която разговаряте, може да изтъкне добри причини да скрие Контакта от обществото. Разбираемо е, че подобни причини може да са валидни в краткосрочен план. От друга страна, елитите винаги твърдят, че масите са глупави или уязвими. Подобни удобни разсъждения обикновено подхранват сами себе си.
Защо не проверите това, като използвате метода, описан по-горе (в #5)? Съобщете на умни дискусионни групи въпросните причини за потайност, като се преструвате, че размишлявате върху абстрактна идея. Вземете повече проби. Бъдете скептични във всяко отношение!
Може да откриете, че е време да размислите и да оповестите за себе си пред останалото човечество.
79.
Съкровищница
„Гавин като че ли пораства.“
Докато се плъзгаше дълбоко под изровената и напукана повърхност на астероида по тесните проходи, осветени на дълги интервали от мънички крушки от намаляващите запаси на „Уорън Кимбъл“, Тор се надяваше да е така. Гавин вървеше пред нея на импровизирани кокили, като внимателно проверяваше всеки страничен коридор за необичайни неща и свързваше възприятията си с нейните точно по начина, който можеше да се очаква от вещ и верен партньор.
„Може би това е другарството, родено в битка, след преживяването на борба за живот и смърт и получаването на почти едни и същи рани.“
Каквато и да беше причината, Тор бе доволна: двамата работеха много по-добре заедно, след като ги извадиха от възстановителните ясли, и дори си помагаха един на друг със скалъпването на нови крайници и други резервни части. Гавин разчиташе на някои нейни протези, а тя — на негови резервни части. Имаше някаква интимност във включването на части от другия в себе си.
Само преди час Гавин се върна от обиколката си и докладва с рядък ентусиазъм и дори вежливост:
— Трябва да дойдеш, Тор. Веднага, ако обичаш. Трябва да видиш какво намерих!
Е, кой би могъл да откаже на подобна настойчивост? Тор заряза всичките си важни задачи около изучаването на събраните парчета от СФУК и последва Гавин в дълбините. Той обясни промените в картата на подземните галерии, без да разкрива какво има в дъното. Тор долавяше възбудата на партньора си, насладата му, че я държи в напрежение. И въпреки това се питаше…