— Явно е било нужно доста време за издълбаване на този астероид, за оформянето на помещенията, за обогатяване на суровините и построяване на машините, които да построят други машини, които пък на свой ред да създадат колонисти според генетичните кодове, донесени от Сондата майка от някоя далечна звезда. Може би Сондата майка е била програмирана да модифицира този код, така че колонистите да са по-пригодени за конкретната планета. Тази модификация би отнела още повече време…
Внезапно млъкна и ахна:
— О, Господи!
Лъчът на фенера й осветяваше един ъгъл в залата. Там, до голата стена, лежаха още две мумии. В деликатните им, изсушени от вакуума ръце имаше прашни метални сечива от най-простия вид, известен на човека.
Чукове и длета.
Тор примигна към онова, което бяха създавали. Гледа го известно време, после прочисти гърлото си и чукна със зъб.
— Гавин? Буден ли си?
Отговорът закъсня с няколко секунди.
— Хм-м-мф. Да, Тор. Тъкмо се почиствах. Какво има? Да не би да ти е нужен въздух? Струваш ми се задъхана.
Тор направи усилие да се успокои… да потисне реакциите на еволюирала маймуна, озовала се много далеч от дома.
— Ъ-ъ-ъ, Гавин, май е по-добре да слезеш тук… Намерих ги.
— Кого си намерила? — измърмори той. И в следващия миг цялото му досегашно колебание сякаш се изпари. — Колонистите!?
— Да. И… и още нещо.
Този път нямаше никакви паузи.
— Идвам веднага!
Дойде само след десет минути. Тор изобщо не беше помръднала и все така се взираше в откритието си.
Да предположим, че следите нашата телевизия, радио и интернет, и причината да не говорите е, че обичате да наблюдавате.
Може би се забавлявате от болезнените ни усилия да оцелеем и да пораснем. Даже нещо по-лошо, може би се облагодетелствате от нашите културни, научни и артистични богатства, без да ни се отплатите по какъвто и да било начин. Може би ги пакетирате и изпращате някъде другаде. Ако случаят е такъв, поведението ви си има название.
Кражба.
Престанете веднага. Ние сме собственици на културата си и имаме право да я споделяме само с онези, които споделят от своя страна. В името на който и да било морален кодекс, валиден за вас — и според собствените ни правила за честна игра — ние искаме quid pro quo! Не вземайте нещо, без да дадете в замяна.
С това заявяваме и настояваме за правата да печелим от собствения си творчески талант и култура.
80.
Потайници
Тор се досети, че Сеялките имат една цел. Да засяват разумни биологични същества на подходящи светове.
Навремето това беше относително често срещано. Но този вид сонди почти изчезнаха, когато преди три поколения представител на моето поколение се включи в бавната клюкарска мрежа на галактиката. Съмнявам се, че Създателите все още изпращат емисари, инструктирани да колонизират далечни планети. Галактиката стана твърде опасно място за сложните старомодни Сеялки.
Дали моята малка земна жителка се е досетила вече това, докато се движи сред неуспелите колонисти, загинали под своята Сонда майка преди толкова много време? Дали Тор Повлов би могла да разбере защо тази конкретна Сеялка и децата й е трябвало да умрат преди да установят колония на Земята? Съчувствието може да бъде силно чувство за една органична раса. Вероятно тя си мисли, че унищожаването им е ужасно престъпление. Посрещача и Очакващата биха се съгласили с нея.
Именно затова крия ролята си в това.
В гигантския поток на галактиката има въртопи и приливни вълни. И макар всички оцелели да сме членове на Старата коалиция на лоялните, след като спечелихме на косъм победата преди толкова много време, във всеки един съюз има увъртания и разминавания. Ако живееш достатъчно дълго, неизбежно ще изиграеш и ролята на предател.
… Ама че любопитен избор на думи! Да не би да съм прекалил със земната телевизия? Или съм прочел твърде много човешка е-литература? Това ли е резултатът от потапянето в дивите и хаотични онлайн дискусии на тези създания?
Докато размишлявам върху това, трябва да търпя поредното дразнещо разсейване — автоматичната система на Тор продължава да излъчва онези стари „Предизвикателства към извънземните“. И сега, по една сардонична случайност, ние сме онези, които се занимават с намеса и кражби, и те настояват да спрем. Дръзко искане, което пронизва всички нас, оцелелите прокудени, които се потапяме в земната култура вече близо два века, без да плащаме за това.