Може би всичко това е позабравено от другите, но е свежо за мен. Затова ли сега тихо, но решително предприемам стъпки, за да настоявам за мълчание? Не.
Дори другите линии да са повлияни или заразени, това не се отнася за мен. Целта ме защитаваше. Обгръщаше ме и ме пазеше като броня.
Посрещача, Очакващата и другите стават все по-настоятелни, отчасти подбудени от последните открития на Тор Повлов и от предизвикателствата, които тя не спира да излъчва. А също и от засилващото се усещане, че човеците са замислили нещо. Не всичко се разкрива в техните шумни и открити мрежи.
Посрещача, Очакващата и другите искат да разберат какво е то, та дори това да означава да изпълзят от скривалищата си. Питат се какво означава да си „верноподаник“, когато няма на кого да си верен.
Все още не са се сетили. Дори сред Верноподаниците има различия, големи като космоса. Целта… моята Цел… трябва да е на първо място. Дори това да означава да предам другарите си, които чакаха с мен през този дълъг, ужасно дълъг мрак.
Бихме могли да спрем на десет. Но това щеше да е ограничено и тесногръдо, разкриващо шовинистична културна нагласа в полза на същества с по пет пръста на някакви си две ръце. Така че за всички потайници, които използват единайсетична или друга бройна система, ето ви още една хипотеза. Причината да не отговорите е в това, че сте чудати.
Дали чакате Земята да роди някоя физически по-привлекателна разумна раса, може би подобна на хлебарките?
Докато наблюдавате екстравагантните ни пътни системи, дали смятате, че автомобилите са дремеща форма на живот?
Да не би да се страхувате, че ако ни пуснете в Галактическия интернет, ще ви залеем със спам и порнография?
Може би имате извинение като следното, изпратено до една свързана със СЕТИ дискусионна група:
„Да, ние следим комуникациите ви, но все още не можем да отговорим. Едиктът на Кнодл постановява, че всички първи контакти следва да се започнат през Високия сезон на Йодар, до който остават още 344 години. Съжаляваме, но първите ви радиопредавания стигнаха до нас с девет години закъснение от миналия сезон, а господарите на Ванаток не гледат с добро око на нарушаването на Едикта. Може да си помислите, че сме някакви тесногръди религиозни фанатици, но мисля, че трябва сами да излезете и да видите останалата част от този галактически куп, преди да правите подобни преценки. Слава на Кнодл и нека седемте й пипала да ви защитават от зло!“
Ако разсъжденията ви са от този сорт… или ако се гордеете с някаква друга шантава особеност… е, в такъв случай можем да ви кажем само едно — само почакайте да дойдем при вас.
Мислите си, че вие сте чудати ли? Ние тук си имаме същества, наричани калифорнийци! Те ще ви покажат какво означава чудат.
84.
Пластове и пластове
„Абу Абдула Мохамед ибн Батута“ получи заповеди да поеме на нова мисия. И тази вечер, след дългия ден на подготовки, комодор Джералд Ливингстън откри, че го очакват няколко свръхсекретни съобщения.
На първо място бе новият меморандум на Бен Фланъри.
„Целият свят е пленен от снимките и докладите от астероида на Повлов. Особено от Розетската стена с нейните живи изображения на древни звездолети. С ужасните панорами на борба и смърт в галактически мащаби. Тук, на Земята, големи ИИ, правителствени експерти и аматьорски умни тълпи страшно се забавляват и се състезават кой пръв ще успее с превода. Междувременно вниманието на обществото е завладяно от онези покъртителни колонисти, клонинги на далечна извънземна раса, измрели преди да имат шанса да колонизират Земята. Така де, Вишну да ни е на помощ, как е възможно дори да си го представиш? Мумии в космоса! Може ли да има по-шантаво нещо от това?“
Джералд поклати глава. Искаше му се Бен да не изкушава съдбата със задаването на подобни въпроси. Вселената със сигурност имаше неизчерпаеми запаси от най-шантави изненади.
„Както може да се очаква, в Института за артефакти проявяваме по-голям интерес към другото откритие на експедицията. Към онази огромна купчина древни кристали! Дори размазаните снимки, изпратени от Повлов и Иинсуърт — нарочно тъмни, за да не активират сондите, — дори един поглед ни говори много неща. Като начало, много от типовете са напълно нови за нас! Изглежда, идват от някаква епоха, която е с десетки милиони години по-ранна от сегашните ни образци. Направо ни сърбят ръцете да се доберем до тях!“