Тор впери поглед в невролога. „Майтапиш ли се?“ — помисли си. Явно я баламосваше на някакво ниво. И в същото време говореше съвсем сериозно.
— Какво общо имат древните митове с нашия въпрос? С проблема за арогантната научна амбиция?
— Старите легенди ни показват колко отдавна хората са размишлявали върху този проблем! Например дали подобава да използваме същите инструменти, с които ни е направил Създателят. Какво би могло да бъде по-сериозно от това?
— Добре. — Тор кимна и мислено въздъхна. Щом Сато искаше да изглежда като глупак пред камерата, тъй да бъде. — Повечето легенди не отговарят ли отрицателно? Не проповядват ли срещу високомерието?
— Да — съгласи се Сато. — През дългата Ера на страха, продължила между шест и десет хиляди години, свещеници и владетели се стараели най-вече да държат селяните на местата им. Така че е било съвсем естествено амбициозността да не се окуражава! Църквите смятали за грях да поставяш под въпрос думите и делата на господаря си. Още по-лошо пък е било да се съмняваш в Бог. Вие повдигнахте темата за Вавилонската кула. Или да вземем Адам и Ева, които били прогонени от Райската градина, защото вкусили от дървото на познанието.
— Или грешката на Брама, машината на Су Сонг или безбройните други предупреждаващи предания. — Тя кимна. — Движението за отказване ги споменава всички и предрича голяма беда, може би друго , ако човечеството продължава да се стреми така нависоко. Именно затова съм изненадана, че поемате в тази посока в нашето интервю, докторе. Да не би да намеквате, че традицията и писанията може в края на краищата да имат отношение към настоящето?
— Хм. — Сато за момент се замисли. — Изглеждате доста начетена. Познавате ли вашата книга „Битие“?
— Сравнително добре. Тя е в основата на културата ни.
— В такъв случай от чисто любопитство ще ви попитам: можете ли да ми кажете кой пасаж е единственият — единственият в цялата Библия, — в който се описва как Бог иска услуга?
Тор разбираше, че интервюто е излязло извън контрола й. Не се предаваше на живо, така че можеше да го редактира по-късно. Въпреки това забеляза малко число в ъгълчето на ииуера си. Двайсет и трима служители и дописници на „Медиякорп“ наблюдаваха. Добре де, двайсет и четирима. И при това с голямо ниво на интерес. „Добре тогава, да продължаваме.“
— Точно сега не мога да се сетя кой пасаж имате предвид, доктор Сато.
Той се наведе към нея.
— Става въпрос за момент в Библията, който е преди онази проклета ябълка, когато отношенията между Създателя и творението му все още са били чисти, без по-късните неприятности с гневното прогонване, мъчните борби или изкуплението… или себичното жадуване за поклонение.
„Той е искрен — осъзна Тор, докато се взираше в очите му. — Биолог, желаещ да прави добро и да лекува… и в същото време вярващ.“
— Още ли не си го спомняте? Съвсем кратък е. Повечето хора го подминават, дори богословите почти не му обръщат внимание.
— Е, определено събудихте интереса ми, докторе. Моля, кажете ми. Какъв е този специален библейски момент?
— Когато Бог иска от Адам да даде имена на животните. Може би единственият момент, в който отношенията са наистина като между родител и дете или между учител и любим ученик. Всъщност какъв по-добър намек за това за какво е създадено човечеството? Тъй като тогава то не е имало нищо общо с греха, изкуплението или която и да било от по-късните несгоди.
— И за какво е било създадено? — подкани го тя. Изпитваше интерес, макар че вече разбираше накъде бие и не беше сигурна, че това й харесва.
— Имената имат съзидателна сила! Също като уравненията, използвани от Бог, за да създаде светлината и да даде начало на космоса. Какво действие представлява половината от науката? Даването на имена на луни, кратери, планети, видове и молекули… дори на напълно нови живи същества, създавани от хората от нулата. Какво друго би могъл да означава този пасаж, освен че майсторът гледа с одобрение как Неговият чирак тръгва по пътя на изследването? Път, довел до Вавилонската кула, където преждевременният успех би могъл да развали всичко… и затова Той направил процеса на даването на имена по-предизвикателен! И въпреки това продължава да води чирака си към същата цел — роля и дълг, която е била предназначена за него от самото начало. Тази на сътворец.
— Е, това определено е уникална гледна точка върху…