— Откъде се обаждате, Пророче?
— От Пюджит Саунд. От тържествена церемония на куиналтите. Дялат ръчно канута и харпуни и организират голям лов на косатка робот, след това се връщат и пируват с изкуствено отгледано китово месо. Изкуствено отгледано! Ненормални дърволюбци. Както и да е. Имаш ли някакъв напредък с Баската химера?
— Майката и детето са в нелегалност. И са се скрили доста добре. Предполагам, че получават помощ от елементи от Първото съсловие.
— Същото си помислих и аз. Не че биха могли да изчезнат напълно. Добре. Ще упражня малко натиск върху трилитата. Време е да престанат да играят на двете страни и да избират. Едно нещо не може да се отрече на аристократите. Имат инстинкт за самосъхранение.
— Така е, сър.
— А как мина онази работа със сенатор Стронг? Би било чудесно, ако можем да го спасим. Беше ценен кадър.
— От един ден съм у дома — отвърна Хамиш. — Наех екип бивши момчета от ФБР, които да съберат предварителни данни по най-дискретен начин. Да надничат в правителствени файлове и тъй нататък. Да разследват онзи тип, който твърди, че е отровил сенатора. Имат четирийсет и осем часа за събиране на информация, преди да я прегледам.
— Това да не е от твоите прословути „Големи картини“? Иска ми се някой път да те видя как го правиш.
Хамиш се сдържа да не се тросне. Навремето се ласкаеше, когато важни хора се обръщаха към него за съвет и по-широк поглед върху нещата — да им посочи какво са пропуснали. Това удоволствие вече си беше отишло. Особено откакто Каролин посочи нещо, което би трябвало да е очевидно.
— Хамиш, какво ще е останало от теб след сто години? — попита го тя в деня на раздялата им, слагайки край на целия гняв и викове с нотка на съжаление. — Да не очакваш благодарност за всички тези конспирации със силните на деня? Или да останеш в историята? Вземи който и да е от романите си. Някоя книга може още да се среща, да бъде четена и харесвана от милиони, след като останалите боклуци са били отдавна забравени. Много след като тялото ти се е превърнало в прах.
Беше права, разбира се. Но въпреки това Хамиш знаеше как би отговорил Пророкът. Без Каузата след сто години може и да няма човечество, което да чете романи или да прави каквото и да било друго.
Въпреки това, като си мислеше за Каролин, той разбираше, че тя бе имала предвид и брака им. Това също беше важно. И на него трябваше да се гледа като на нещо, което ще устои.
Гласът на Тенскватава отново зазвуча в ухото му:
— Но не това е причината да ти се обаждам. Можеш ли да се свържеш в момента? Ще има новини. А аз вече съм претоварен. Трябва да присъствам на конференция с някакви аристократи в Швейцария. Един от големите новознатни кланове май най-сетне ще се включи в движението.
— Страхотна новина.
— Да. Е, богатите копелета ни трябват, така че не мога да им откажа, особено след като изникна нещо още по-неотложно.
Хамиш почувства как удоволствието преминава в тревога.
— Нещо по-неотложно от спечелването на подкрепата на трилионери от Първото съсловие?
— Боя се, че да. — Тенскватава замълча за момент. — Един от хората ни, Карлос Вентана, току-що успя да ни прати вест, заобикаляйки системите за сигурност на НАСА. Съобщава, че се задава нещо голямо.
— Вентана — замислено повтори Хамиш.
Името му беше познато. Богат латиноамериканец. Притежаваше цяла телефонна компания в Бразилия или някъде там, докато не разбиха монопола му като част от Голямата сделка. След това май започна да се занимава с торове.
— НАСА ли казахте? Те още ли са в бизнеса?
— В момента се изживява като турист на космическата станция.
— Имате предвид старата изследователска станция, а не „Високия Хилтън“ или „Жен хотел“? — Хамиш поклати глава. Защо един свръхбогаташ ще троши грешни пари, за да се рее цял месец сред мръсотии?
— Именно. Искал е автентично изживяване, предполагам. Както и да е, чист късмет — или съдба — е, че имаме приятел на борда точно когато се е случило.
— Какво се е случило? — Хамиш едва успяваше да прикрие раздразнението си.
— Астронавтите спипали или прибрали нещо. Всички направо са полудели.
— Но какво толкова могат да открият, че…
— Подробностите са оскъдни. Може обаче да се окаже смутител втора степен. Ако не и първа.
Хамиш лично бе създал номенклатурата на „смутителите“ преди десетилетие, за да класифицира откритията или новите технологии, които биха могли да застрашат крехката стабилност на човечеството. Лидерите на Движението приеха терминологията му, но Хамиш винаги бе имал проблем със запомнянето на точните дефиниции. Разбира се, ако си носеше очилата, можеше да се обърне за помощ към Ригълс.