Поздрав.
Това беше всичко.
И засега бе напълно достатъчно.
Трета част
Хиляда естествени труса
Неслучайно владетелите са издигали големи дворци, седели са на тронове и са се отрупвали с рубини. За това е имало обществена необходимост — не да се потискат масите, а да бъдат впечатлявани и да бъдат карани да се гордеят с културата си, с управлението си и с владетеля си. Така те смятат, че той има правото да ги управлява, и се чувстват добре, вместо да изпитват отвращение към управниците си.
Нагласата за възхищение и едва ли не преклонение пред богатите и силните и за презиране или най-малкото пренебрегване на бедните, макар да е необходима за установяването и запазването на разслоението в обществото и на реда, е в същото време и голямата и най-универсална причина за покваряването на моралните ни чувства.
Хубаво е да си крал.
ВИД
нервни нормалхора +/– градят кариери +/– градят къщи
— цивилизации — семейства… разплодни-разплодни мислят линейно обсебени от време. здрав разум без рима –/–
животните живеят втъкани в пространство-времето –/ не стоят отвън да критикуват като кро-маньонци кро-мутанти — които винаги вият как нещата трябва да са други –/– жадуващи да НАПРАВЯТ нещата различни + и те наричат нас ненормални ?–!
според една теория аутистите са атавизъм — визуално интуитивно реактивни +/– Темпъл казва, че няма нищо лошо в това да си по-близко до майката-кърмилница-природа !/+
неандерталците сигурно са живели като нас + съюзени с коблита по начина, по който хората използват кучета +/!
живеят ли отново +/– в нас? нормалните(мутанти)хора избили горките талци — дали кро-маньонците ще направят същото с нас ?/? като „излекуват аутизма“ + когато природата сякаш казва „правете повече аутисти, не по-малко!“ +?
кой написа основния код, изградил интернетите ?+ изгради софтуерни империи ?+ аспита и гранични състояния… после нормалните се нахвърлиха върху игрите + виртуалните светове + НАШИТЕ светове +/+ и истинските аутисти сме из всички мрежи !/+ излизаме от нашите затвори-коптори-фризьори-фризери-сървъри-спри спри стоп стоп стоп стоп…
електрическо бръмчене. горкамама остави вратата на осветената ми със свещ стая –/– зърнах крушка в коридора +++ петдесет цикъла трептене — (светът трябва да премине на прав ток)… което ме хваща тук в капан…
истинските ми ръце се мятат / истинският глас грачи +++
в „реалния“ свят не мога нищичко + стена и удрям прозореца –/– горкамама трябва да ми отваря насила устата, за да ми даде лекарството, което ми трябва, за да живея +/– докато се гърча и мятам, а тя остарява –/+ горкамама
но мятането на ръце има значение! светове/значения се носят + мой-ии превежда + праща яркопера птица-аватар да се рее из виртграда + без да се страхува от електрокари китари
пекари + грациозност + друго аз, много по-реално от тази непохватна + мятаща се жена-щъркел +!+ но си има цена — черна ледена стена.
— усещам вълнение +++ нещо идва +++
коблитата също са нервни
някои се махат от града
16.
Доброжелателство на непознат
Светът още се тресеше и ремъци се впиваха жестоко в изтормозеното му тяло. Нищо ново. Положението беше едно и също от страшно много време.
Само че сега, докато постепенно идваше в съзнание, Хакер осъзна, че ритъмът на тормоза се е променил. Вместо мъчителните тътнещи удари имаше люлеене, което можеше да ти се стори почти успокояващо, стига да игнорираш болката. Поклащането го връщаше в детството, когато семейството му се спасяваше от цивилизацията на яхтата тримаран: вдигаха твърдото летящо платно през пориви, които биха преобърнали повечето ветроходи.
— Идиоти! — мърмореше баща му всеки път, когато отклоняваше тримарана, за да избегне сблъсък с някой новак, който още не схващаше концепцията за предимство. — Навремето единствените наоколо бяха хора като нас, възпитани за подобни неща. А сега девет милиарда проклети туристи са плъзнали навсякъде и човек не може да намери спокойствие!