— Ти… наистина трябва да… — започна Акана. Личеше си обаче, че и тя е като омагьосана. Случваше се нещо важно. Нещо много по-важно от нарушаването на протокола.
В този момент, докато извънземните фигури все още бяха на известно „разстояние“ в онази мъгла вътре, някой натисна копче и завесите се плъзнаха настрани и разкриха подиума и големия екран на хилядата души в аудиторията… и на няколкостотинте милиона по цялата планета.
Малко след това, докато залата се изпълваше с възбудени възгласи, през системата за оповестяване прозвучаха фанфари. Някаква част от съзнанието на Джералд предположи, че сигурно президентът излиза на сцената. Точно навреме, за да не му обърнат никакво внимание.
Петте фигури приближаваха, формите им започваха да изпълват частта на Артефакта, обърната към Джералд. Той разпозна кентавроида и един от двукраките от предишни кратки срещи. Първият имаше ястребово лице с две огромни очи от двете страни на свиреп на вид клюн. По всяка вероятност нощно създание, което явно нямаше нищо против и ярката светлина. Другият вървеше на крака като кокили и се клатеше странично на всяка крачка. Главата му представляваше плетеница от подобни на червеи пипала, без никакви обособени части или отвори.
Подобното на рак същество много напомняше на… вечерята на Джералд преди два дни, а водното създание бе като излязло от нечий кошмар. Поне такива бяха смътните му впечатления. Честно казано, Джералд не можеше да обърне внимание на нищо друго. За момент, въпреки целия си предишен опит с извънземния предмет, се почувства прикован и завладян като всички, които гледаха от домовете си по цял свят.
Внезапно осъзна, че има и още същества, които се появяват в далечината и бързат напред — десетина, че и повече, които сякаш се опитваха да настигнат първите.
Първите пет фигури спряха и се скупчиха в подобната на леща граница между овоида и света на Джералд. Той ги усети, че гледат навън, не само към него, но и към Акана и останалите в полезрението им. Вече не чуваше и не усещаше горещ дъх във врата си: всички бяха замрели.
И тогава от всеки извънземен се появи по една точка. Черна точка, която растеше, трептеше и приемаше форма. Символ, всеки напълно различен от другите. Един беше ъгловат. Друг имаше всякакви заврънкулки и преплитащи се елементи. Трети приличаше на груба драсканица… и така нататък. Знаците се подредиха в ред по заоблената повърхност на Артефакта.
„Това ли е? Поредната загадка? Е, поне този път няколко от тях работят заедно. Може би можем да започнем дългия процес…“
Символите отново започнаха да се преобразяват. Всеки се промени и Джералд интуитивно усети, че се превръщат в онези ъгловати букви от латинската азбука, които беше видял в деня на приземяването.
„Ако отново пише «поздрав», сигурно ще се разкрещя!“
За щастие не беше това. Не точно.
Този път вместо една дума имаше две.
Присъединете се.
Четвърта част
По-благородни по дух
Не е нужно да се чудим на измирането; ако трябва изобщо да се чудим, нека да е на презумпцията ни, че разбираме множеството сложни непредвидени обстоятелства, от които зависи съществуването на всеки вид.
ВИД
аутистът мърфи потвърждава +++ открил е Баската химера. +!+ детето е живо +/+ и в безопасност, засега. в безопасност от нормалхората, които ще ценят +/– преследват –/+ или го/я изучават –/– може би до смърт
родено в година, която бе квадрат от броя рождени дни, които би имал исус — ако исус беше живял дванайсет години повече –+– и ако всяка година е високосна +++ и ако приматът избягваше простите числа +/– какво друго доказателство е нужно ?/–
+++ добра работа мърф +++
но сега какво да правим с това знание? аутисткото нещо? да си поиграем с него известно време + и да го приберем
+/– всички факти са създадени равни. –/+ броят долари в банковата ти сметка –/– броят дупки в чорапите ти… еднакви са, нали? прагматизмът е за горкитеродители –/– онези, които са обезумели от „бича на аутизма“
— прагматизмът не ни се удава с лекота —
+++ а трябва +++
щом ни липсва страстта & желанието на хомосапите — техният кроманьонски гений на внимание-разпределение — тогава можем ли да използваме нещо друго? +++ нещо, в което сме добри +++