Сигурността на връзката се осигуряваше по същия начин като преди — с използването на идентични мозъци на папагали като непробиваеми криптиращи устройства. Само че сега птиците в двете помещения бяха свързани директно със сложните предавателни системи, което позволяваше използването на по-добри методи за мозъчно шифроване. Достоверната картина помагаше на Лейси да разчита изражението на събеседницата си. Не й беше нужна някаква сложна програма за лицев анализ.
„Съчувствието е само извинение, Хелена. Разискванията са приключили. Благородниците са стигнали до решение относно предложението на Пророка, нали? И ти знаеш, че то няма да ми хареса.“
Реши да провери предположението си.
— Може би все пак не е зле да дойда. Наела съм опитни хора, които да ръководят спасителната операция. Ако остана тук, само ще им се пречкам. Или ще пукна в тази ужасна влага. Едно разсейване ще ми помогне да се откъсна от безпокойствата…
Забавянето във връзката бе незабележимо и Хелена Дюпон-Вонесен я прекъсна.
— Точно това си мислехме и ние, скъпа. Едно откъсване от тревогите може да е точно онова, което ти е нужно. Ето защо имаме задача за теб. Тя ще ангажира интелекта ти много по-добре, отколкото гостуването на куп безинтересни трилионери. — Усмихна се на собствената си обезоръжаваща шега. — Освен това ще останеш много по-близо до мястото, ако издирващите открият… ако имат нужда от теб.
Умът на Лейси се освободи от ледения дворец, където държеше мъката си по изчезналия си син. Това я насочи към друго занимание — към спокойното, аналитично разглеждане на истинското значение на думите на Хелена.
„Дори не предлага да пратя заместник или представител на срещата в Швейцария. Иска да ме отклони в съвсем друга посока.“
— О? И каква задача сте намислили?
— Да представляваш Първото съсловие — или поне нашата част от него — на конференцията за Артефакта във Вашингтон. Да бъдеш нашите очи и уши на това историческо събитие. Пък и нали това е твоята област, Лейси? Внезапна кулминация на всичко, за което си мечтала — контакт с извънземен живот? Кой друг от нашата класа е по-добре подготвен да разбере произтичащите от това проблеми и последствия?
Лейси едва сдържа раздразнението си. Хелена й предлагаше научна работа… сякаш беше някакъв наемен ученоглавец от Петото съсловие.
Разбира се, беше и примамливо. „Хелена ме познава. С огромно удоволствие бих се възползвала от шанса да видя прочутата сонда от далечния космос.“
Но не това беше важното. Аристократичните й братя и сестри вече имаха предостатъчно учени, които се трудеха здравата точно върху тази тема (или на самата конференция във Вашингтон, или като следяха предаванията по Мрежата) и изготвяха резюмета и доклади относно последиците от извънземното . Последици за планетата. За клатещото се обществено споразумение. И за онези на върха на нестабилната социална пирамида.
„Вече са решили — осъзна Лейси, която веднага интерпретира много от напрегнатите думи и предпазливото поведение на събеседницата си. — Явно новината за контакта с друга цивилизация ги е изненадала и е накарала водещите фамилии да стигнат до консенсус. Те са толкова паникьосани, колкото онези тъпи демонстранти в стотици градове, които призовават за унищожаването на Артефакта на Ливингстън.“
Само че трилионерите не участваха в демонстрации. Патрициите действаха по други начини.
„Решили са да се съюзят с Тенскватава, Пророка — помисли Лейси. — И с неговото Движение за отказване.“
Разбира се, Лейси знаеше какво означава това. Пореден подем на антиинтелектуализма, подклаждан от политиците популисти и масмедиите — или поне от онези от тях, които се намираха под контрола на две хиляди могъщи фамилии. Древен трик в игрите на човечеството — да се насажда у масите страх към „чуждите“. А какви по-добри чужди от извънземните? Внуши достатъчно ужас и тълпата с радост ще последва някой елит и ще се закълне във вярност на яхналите конете водачи. Или на онези в яхтите. И ще им даде властта.