— Хм. Мисля… че някои последни ИИ инструменти ще са ми полезни — предпазливо отвърна тя. — Мога ли да използвам Квантовото око в Рияд?
Хелена примигна и се размърда в стола си. Искането някак не се връзваше с желанието й да отклони вниманието на една смахната възрастна дама от по-важните проблеми.
— Аз… мога да се обърна към риядците. Макар да ти е известно, че по принцип са малко…
— Подозрителни? Но нали са предани членове на общността? Така че щом има консенсус, че мисията ми е важна…
Остави изречението да увисне във въздуха. И номерът проработи. Хелена кимна.
— Не мисля, че ще има проблем, Лейси. Моят фактотум ще се свърже с твоя за детайлите. А сега съжалявам, но трябва да бягам. Пристигат Боголомови, а ги знаеш колко обичат церемониите. Мислят се за царе, боляри или нещо такова. Имат си дори родово дърво от прах на феи и фалшива ДНК!
Хелена се засмя престорено сдържано, после изправи гръб и погледна Лейси в очите с привидно искрена привързаност.
— Молитвите ни са с теб, скъпа. Дано намерят Хакер по-скоро.
Лейси й благодари и последваха благопожеланията, очертаващи края на един любезен разговор. Сърцето й обаче бе другаде. И след като холотръбата угасна, тя остана в тишината. Седеше в удобното кожено кресло и се чувстваше нещастна. И сама.
„Първо Джейсън трябваше да се втурне към най-близката зона на катастрофи през Ужасния ден, вместо да стои благоразумно далеч от всяка опасност. И стана герой на новблес оближ… сякаш подобна чест ще е от полза за вдовицата му…
… после Хакер полита в космоса с цялата безразсъдна храброст на Джейсън, но без капчица отговорност…
… а сега се стигна и дотук. Да бъда изолирана от равните ми. Избутана настрани. Отстранена от разискванията, които могат да повлияят върху облика на цивилизацията ни за поколения напред. И всичко това, защото се страхуват — напълно основателно, — че изборът им няма да ми хареса.
Да напусна ли? Може би трябва да се присъединя към някоя от другите коалиции на добродетелните богаташи?“
Имаше цял куп подобни организации, някои от които бяха подходящи за филантропи с интереси в областта на науката. Технологични милиардери и предприемачи първо поколение, обезумели от вълнение около Хаванския артефакт. Лейси много добре знаеше, че някои от тях са спонсори и на нейния телескоп. Не всички свръхбогаташи бяха и свръхреакционери. Всъщност дори повечето не бяха.
Но свръхбогатите предпочитаха да действат самостоятелно или на малки групи, да преследват лични страсти и отделни интереси. Същата страст по уникалността, която ги бе направила влиятелни, им пречеше да действат съгласувано. Това се отнасяше дори за предпазливата затворена група, която се наричаше надерити.
Никои от тях — поотделно или заедно — не можеха да се сравняват с влиянието, силата и безскрупулната жестокост на общността.
„Ако се отдръпна, ще стана една от милиардите. От онези, на които историята се случва… вместо да си я поръчват като ястие.“
— Трябва да има признаци на извънземен разум навсякъде, мадам, честно — заяви шоуменът учен с плътен глас, подправен с кадифен ямайски акцент. — Древните извънземни, толкова у-у-умни, би трябвало да са ни изпреварили с цели еони, да са разпръснали семето си из цялата галактика още преди да се роди нашето слънце, да са изпълнили целия космос с култура и разум. Затова е било плашещо и объркващо още от миналото, когато сме започнали да търсим признаци на технологични цивилизации, че гостоприемният космос изглежда пуст. И че в него има само един пример за разумен живот — ние самите!
Профноо разпери ръце и така енергично заклати голямата си глава, че невероятно издължените му уши заудряха по гънките на твърдата му яка. Той ги приглади назад към гърчещите се плитки киребактивирана коса, които служеха едновременно като антени и като негова запазена марка пред публиката — макар той да бе само най-известният от десетината популярни учени, дошли от онзи малък остров на таланти.
— Това ми е известно — въздъхна Лейси. Не й трябваше астроном палячо, който да й обяснява за хиляден път мрачната логика на парадокса на Ферми. Въпреки това професор Ноозон правеше тъкмо това, може би в желанието си да впечатли благодетелката си. Или пък репетираше за седмичното си представление.