Неутолимата страст на този човек да размишлява изобщо не й пречеше. Профноо превръщаше интелектуалната си ярост в нещо безочливо мъжко. Честно казано, неговото флиртуващо внимание, подправено с предизвикателен научен жаргон, запълваше донякъде у Лейси празнотата, която навремето бе заета от секса.
— Излиза, че използват кристални капсули вместо радио! Предполагам, че междузвездните топчета са лесни за производство, евтини и относително бързи. Освен това позволяват на извънземните да пътуват като сурогати, като напълно копирани личности. Това всъщност може да докаже предположението ми за мрежи от свързващи червееви дупки!
„Или пък може да избягват радиото, защото знаят нещо, което ние не знаем — помисли Лейси. — Може би са решили, че не е умно да привличат вниманието към своите светове. Защото нещо прави това опасно.“ Тази мисъл я накара да потръпне: все пак планетата Земя беше всичко друго, но не и тиха през последните стотина години.
— Мадам, само си представете какви са шансовете този кристал, този Артефакт, да се озове в обхвата на нашия космически боклукчия с ласото му. Без никакви видими средства за маневриране! За щастлива случайност ли става дума? Или някъде там има и други?
Лейси кимна. „Това може да обясни защо Велики Китай, Индия, САЩ, Е-съюзът и А-съюзът обявиха нови космически програми. Трябва да пратя истински агенти и шпионски програми да научат повече за тези мисии.“
Нещо в идеята за „други“ артефакти загъделичка въображението й.
„Защо само някъде там? Може пък…“
Но мисълта й се изплъзна, защото прозвуча усиленият глас на капитана. Беше време да спрат за инспекция при кордона за сигурност на изследователския център. Разбира се, капитан Кол-Фенел вече беше уредил нещата. Задържането щеше да е кратко. Лейси сви рамене.
— Говорехте за противоречия, професоре. А сега ми обяснете как така не сте видели преди следи от разум в една вселена, която се оказва пълна с разумен живот.
— Да… това е загадка. — Плътните му изразителни устни се свиха. — Използването на нещо различно от радиото за комуникация може да реши част от главоблъсканицата. Може да става дума също и за някакъв вариант на хипотезата за зоопарк.
Тази хипотеза й беше добре позната.
— Идеята, че младите раси като нашата са поставени под един вид карантина. И нарочно се държат на тъмно.
— Да, мадам. Има предложени цял спектър възможни мотиви защо по-старите раси биха направили подобно ужасно нещо. Една стара, но не особено вероятна теория е страхът от „човешка агресия“. Или някакъв вид „директива за ненамеса“, която оставя младите раси сами дори ако това ги лишава от отговорите, които са им нужни, за да оцелеят.
Профноо поклати глава. Явно това обяснение не му допадаше.
— Възможно е също извънземните да мълчат, да подслушват предаванията ни и да сърфират по мрежите, събирайки сведения за нашата култура — изкуство, музика и тъй нататък, — без да дават нищо в замяна! Наричам това хипотеза за стиснатия крадец. И наистина съм покрусен от мисълта, че могат да имат толкова черни сърца! Знаете ли какво е първото, което смятам да попитам тези същества? Какви закони за авторско право имат! Междузвездният мир и приятелство са чудно нещо… но да пукна на място, ако не си поискам хонорарите!
Лейси се засмя любезно, тъй като той като че ли го очакваше. Всъщност очите на Профноо проблеснаха, когато той забързано си записа нещо във въздуха. Явно щеше да използва идеята в шоуто си.
Вътрешно я тормозеха други мисли. „Няма ли да е по-добре, ако всичко това беше станало при затворени врати?
Професорът смята, че гражданството в някаква галактическа федерация ще включва разширени права и привилегии. Ами ако извънземните поискат някаква цена за членството ни? Промени в обществения строй или управлението? Или във вярата? Могат ли да настояват за нещо съществено в замяна на познания и търговия? Например някакви ценни субстанции?“
Беше чела в едно хумористично списание цинично обяснение защо американското правителство едновременно спъва напредъка на медицината и крие истината за извънземните посетители — защото им продавало гориво за техните „задвижвани с рак двигатели“.
Не. Американските сценарии бяха като за малоумни.
„По-вероятно е да искат достъп до евтин земен работен труд, да пренасочат някакво производство към нас. Черна работа, за която собствените им граждани и роботи са прекалено разглезени? Софтуерът може да пътува между звездите, така че може би Земята ще се превърне в новия програмист черноработник? Или междугалактичен кол център?