— Говори ми за своето русо момиче, за което щял да се ожени след свършване на войната.
— Едно русо момиче!… — извика корсарят.
— Да, коменданте: немкините, както и англичанките, почти винаги са руси, вие го знаете по-добре от мене.
Корсарят гневно махна с ръка.
— Чума! — извика той.
— На кого, коменданте? — запита Каменна глава.
— На теб и на всички бретонци по света!
И започна отново разходката си, както ураганът се обръща в циклон. След като направи няколко крачки, той се върна при бретонеца, който го очакваше.
— Той ти каза, че ще се ожени за едно русо момиче? — запита с учудване.
— Да, коменданте.
— Този човек, който е сгоден за русо момиче, няма да умре!
— Този предател?
— Войната си е война — отвърна корсарят, повдигайки рамене. — Има и силни, и подли средства. Как се казва русата годеница на немеца?
— Мари, струва ми се — излъга веднага бретонецът.
— Мари?
— Да, коменданте.
— Дали е руса като Мари дьо Уентуърд?
— Руса и добра — каза той със своя развален език.
— Е, добре, този човек няма да умре. Русите коси на неговата любима ще му спасят живота.
— Вие сте милостив към този човек, който ни услужи при обсадата на Бостън.
— Преди всичко искам да остане случайност. За обесване има четирима, но на единия ще се скъса въжето и той ще падне, както паднах аз. Помисли си и отивай да се уговорите…
— С майстор Обеско?
— Тъй ли го кръсти този нещастник?
— За да не се обижда, коменданте, преди…
— Когато Хулбрик падне, ти и целият екипаж ще искате да го помилвам. И така този дявол ще се спаси.
Каменна глава отиде доволен при малкия Флок, който го чакаше, седнал върху един топ.
— Немецът е спасен — му каза той. — А, тези бретонци от Батц!… Не казвай на коменданта, че русата любима на немеца се казва Рита, вместо Мари, внимавай добре! Комендантът е добър и една малка лъжа няма да му навреди. Върви, предупреди и Хулбрик.
— Отивам веднага — каза веселият младеж.
Нощта бавно отстъпваше място на деня и звездите една по една започваха да бледнеят.
— Нещастните! — промърмори капитанът, изпускайки гъст дим от лулата си.
Корсарят продължаваше своята нервна разходка между двете мачти. Изведнъж се спря пред бретонеца и го запита:
— Всичко готово ли е?
— Да, коменданте.
— Поставете четири бесилки на мачтите и внимавай твоят немец да не си счупи краката.
— Ще бъда готов да го прегърна.
— Кажи да бият барабаните и доведи осъдените на кувертата.
— Веднага, коменданте.
Моряците французи, като чуха ударите на барабаните, веднага се приготвиха и изкачиха на кувертата, въоръжени с карабини и ножове, като преди атака.
Дълбока тишина тегнеше над кораба. С изгрева на слънцето вятърът беше утихнал напълно. Само двата барабана биеха все по-печално.
Корсарят се беше изкачил на комендантския мостик и както винаги се разхождаше нервно, без да гледа никого в лицето. Господин Хауърд, който беше все още на кормилото, пушеше спокойно голяма цигара, скривайки се зад облак от пушек.
Два по-дълги удара на барабаните и осъдените се явиха на кувертата, водени от Каменна глава и от майстор Обеско, и пазени от едно отделение. Всички бяха бледи и измъчени, облечени в дълги бели ризи и боси. Никой от тях не беше вързан.
Хулбрик се приближи пръв; следваше го дебел рус мъж, с къса брадичка; третият беше висок, мургав мъж със сини очи, който вървеше с глава, наклонена към гърдите, и с отпуснати покрай тялото ръце. Не гледаше никого; нито фаталните въжета, нито моряците. Четвъртият беше едър мъж с голяма глава и очи като на заек. Изглеждаше най-смел, защото гледаше студено ту висящите въжета, ту моряците. Безсилният му гняв се изразяваше в нервно движение на челюстта. Като се приближи до примките, той се спря и се загледа в знамето на корсаря. Червеният му цвят като че ли го беше омагьосал.
В този момент слънцето се издигна нависоко, позлатявайки водите на океана. Животът започваше, докато двата барабана продължаваха своя печален концерт.
По даден знак от майстор Обеско шест моряци, водени от Каменна глава, който не изпускаше от очи Хулбрик, се приближиха към осъдените и им вързаха здраво ръцете на гърба и ги накараха да се покачат на фаталните бурета.
Корсарят все така нервно се разхождаше по пиратското мостче, гледайки далеч в океана, като че не искаше да види нищо, и господин Хауърд продължаваше да пуши, като че ли нищо не беше се случило. Майстор Обеско сложи примките около вратовете на осъдените, а те по инстинкт, усещайки въжето около врата си, се опитаха да се освободят от него, но с напразно усилие, тъй като ръцете им бяха завързани здраво.