По заповед на майстор Обеско буретата бяха търкулнати и четиримата нещастници увиснаха във въздуха. Тогава се чу шум: тялото на Хулбрик се откъсна от фаталното въже и се намери в ръцете на Каменна глава.
Веднага между моряците се чу вик:
— Милост, капитане, милост!
Баронът, който беше прекъснал разходката си, при този вик погледна кувертата и видя, че Каменна глава без заповед възвръщаше към живот немеца, заедно с малкия Флок.
— Милост за този човек — викаше екипажът.
— Така да бъде! — каза корсарят след миг.
В това време другите трима безпомощно ритаха във въздуха, докато един по един станаха неподвижни.
Корсарят почака няколко минути, после, като се обърна към своя помощник, каза:
— Господин Хауърд, дайте нареждане да се очисти кувертата: ето гробницата на моряците. — И той посочи океана.
— Другия не ще ли го обесите повторно, сър Уилям?
— Засега не — отговори сухо корсарят. — Направете това, което ви казах.
VI. Фантастичната флота
Два дни подир тази тройна присъда малката ескадра се приближи до бреговете на Виржиния, но в това време океанът започна да се вълнува и рояци птици прехвърчаха с грозно грачене, което показваше, че се приближава голяма буря. И наистина, не след дълго светкавици и гръмотевици започнаха да процепват въздуха. Всички птици, крякайки, полетяха към брега, за да потърсят там сигурно скривалище.
Всеки друг кораб, виждайки усилването на бурята, би последвал примера на тези крилати предвестници. Корсарят, напротив, беше заповядал неговият кораб да посрещне бурята в открито море.
Един ден преди това малко корабче беше предупредило барона и комендантите на американската ескадра, че корабите на лорд Дънмор, подгонени от бурята, която се разразяваше, се бяха отправили в открития океан, за да търсят сигурно убежище на север. И сега, знаейки, че корабът на маркиза, останал твърде назад от корабите на Хоув, за да възстанови може би ненадейните загуби от битката с „Гръмотевица“, беше попаднал на тази ескадра, която американците наричаха призрак, се беше решил на един отчаян опит, докато бурята се усилваше.
Бяха взети предпазни мерки за големия морски бой, който военният кораб предвиждаше. Топовете и картечниците бяха приготвени за стрелба.
Каменна глава и малкият Флок, винаги заедно, наблюдаваха от високата наблюдателница на кораба, а на няколко крачки от тях беше седнал върху куп въжета немецът, дълбоко замислен.
— У-у!… — изръмжа бретонецът, клатейки глава и стискайки юмруци. — Това се казва лошо море. Щом като морските птици, които от нищо не трябва да се страхуват, бягат, то хората би трябвало да ги последват.
— „Гръмотевица“ е направена да устоява на бурите и сраженията! — отговори младият шегобиец.
— Кълна се във всички камбани на Бретан! На мене ли го казваш това? Тя е здрава, силна, издръжлива, но когато океанът се вълнува, трябва добре да се внимава.
— Ще нападнем ли ескадрата на Дънмор в тази ужасна буря?
— Изглежда, че подобна мисъл е завладяла нашия комендант. Не би искал да изпусне кораба на маркиза, който може би се намира в ескадрата — призрак.
— Но това е твърде опасно, Каменна глава, и струва ми се, този път ще заспим под водата.
Бретонецът набръчка чело, после каза:
— Нима моряците не са родени, за да умрат в морето и рано или късно да бъдат изядени от акулите? Също моят дядо бил изяден от една акула.
— И после се съживил, за да си напълни историческата лула.
— Ти си истински бърборко — отговори Каменна глава.
В този момент страшна виелица се изви над кораба. Всички моряци бяха готови и очакваха заповедите на своя комендант.
Корсарят и господин Хауърд, снабдени с усилвателни тръби, даваха своите заповеди, които достигаха до моряците, придружени от гръмотевици и светкавици.
Бурята се усилваше и нощта ставаше все по-тъмна и тъмна, „Гръмотевица“ едва успяваше да се движи заедно с четирите американски кораба.
Каменна глава, както преди, беше на наблюдателницата, държеше много да забележи пръв английската ескадра. Той мразеше топчията от противниковия кораб и не искаше да бъде изненадан от него.
— Как бих искал да насоча моите любими топове към тях — каза той.
— Но как можеш да мериш в тази буря?
— Остави за това аз да мисля! Немирнико! Аз съм от Батц!
Към полунощ, когато луната се намираше между два огромни облака, се чу гласът на Каменна глава:
— Кораби пред нас! При топовете и картечниците!
Корсарят и господин Хауърд се бяха изкачили при бретонеца, който продължаваше да се взира и да дава команди. Много светли точки танцуваха по пенестите вълни на океана и после изчезваха под водата.