— Никога не съм се надявал да срещна тук фамозния капитан на благородния Мак-Лелан. Не сте ли вие страшният бретонец?
Тези думи бяха произнесени с такъв тон, че би трябвало Каменна глава да го удари по муцуната, но той се въздържа и отговори с досада:
— Да, милорд, аз съм същият. Не съм хубав наистина, но съм груб като орангутан.
— Охо, капитане, не се шегувайте! — каза маркизът, набръчквайки чело. — Кой ви е обучил така?
— Вашият брат.
Маркизът скочи на крака.
— Какъв брат? — извика той. — Аз нямам брат. Има само един Халифакс в цяла Англия и в цяла Америка.
— Може би тогава барон Мак-Лелан е ваш далечен роднина?
— Не се занимавайте с тайните на моето семейство.
— Тайна, за която цяла Европа говори, милорд!
— Е, какво се говори за мен?
Каменна глава, като си придаде вид на невежа, каза:
— Аз не знам нищо, защото слухът ми е увреден.
— Кой дявол ви изпрати на господин Мак-Лелан?
— Ние сме от Бретан, господине, от една земя богата с камъни, с твърди глави и с безстрашни моряци.
— Последното го забелязах — каза маркизът. — Вие сте мой пленник, вие сте корсар и аз мога да ви обеся без никакъв военен съд и въпреки всичко се шегувате.
— Ние имаме добрия навик да не си разваляме настроението от нищо.
— Дори от въжето около врата?
Каменна глава повдигна весело рамене и отговори:
— Дали ще умра обесен, или раздробен от някоя граната, все ми е едно.
Маркизът го погледна с възхищение.
— Наистина вие ли сте капитанът на артилерията на „Гръмотевица“?
— Да, милорд.
— Искате ли да минете на служба при мен с вашия приятел?
— Аз?… Ние?…
— С добра заплата и с добро отношение към вас.
— А ако откажем?
— Утре сутринта ще ви обесим на най-високата мачта.
— Много е висока, милорд, ако се скъса въжето, ще си счупим краката и още нещо.
— Е, тогава?
— Какво ми предлагате, господине?
— Заплатата на поручик на кораба.
— Не е зле! — отговори бретонецът. — Зная, че англичаните плащат добре на своите офицери.
— Приемате ли?
Каменна глава помисли един миг и после отговори:
— Ваш съм тялом и духом. В края на краищата оставам на служба в същата фамилия.
— Не ми говорете за Мак-Лелан.
— Както обичате, милорд.
Маркизът направи знак на Волф да им свали веригите и обръщайки се, додаде:
— Внимавайте добре, че на моя тримачтник не липсват въжета и високи мачти за бесилки. Сега можете да отивате в кухнята.
Двамата бретонци поздравиха и се отправиха към кухнята. Поискаха от черния готвач да им даде от храната на маркиза и добре задоволиха стомасите си, като ги поляха с по една бутилка старо вино.
Нощта, тъмна и облачна, се беше спуснала, когато те се отправиха към своята каюта. Един човек им пресече пътя, това беше Волф. Той тихо им съобщи, че всичко е готово за тяхното бягство и че брат му с лодка, снабдена с оръжие и хранителни запаси, под предлог, че лови риба, ги очаква около кораба. Когато в полунощ след смяна на стражата чуят вика: „Един човек в морето!“, да се спуснат в лодката.
— А мис Уентуърд? — запита Каменна глава.
— Тя е предупредена и ще се присъедини към вас.
— Но кой ще скочи във водата?
— Някой ще се хвърли във водата — за това не питайте!
— Вие ли?
— Може би — отговори немецът, отдалечавайки се. Двамата бретонци продължиха пътя си.
IX. Една мъчителна нощ
Нощта продължаваше да бъде облачна и тъмна. Хулбрик, който ловеше риба край кораба, едва се забелязваше като сянка. Двамата бретонци, вместо да отидат в каютата, останаха на палубата, за да чуят по-добре кога стражата ще се смени.
— Приготвям си юмруците за кормчията — каза Каменна глава.
— Този кормчия изглежда здрав човек — отговори малкият Флок.
— Не ще устои на моя удар. Колко ли е часът?
— Полунощ наближава.
— Тупти ли ти сърцето?
— Нищо подобно — спокоен съм.
В този момент се чу заповедта, с която се сменяше стражата.
— Стига си бъбрил, малки Флок, от теб човек не може да чуе нищо.
— Аз ли бъбря? Ти си, който не можеш да замълчиш нито за миг.
— Сега ще мълчим, за да чуем вика на Волф. Когато човек падне зад борда, и то нощно време, екипажът се обърква и не знае какво да предприеме.
Изведнъж светкавици започнаха да прорязват небето и далечни гръмотевици нарушиха нощната тишина.
— Че ще трябва да вземем с нас и мис Уентуърд, и то в такава нощ, ето кое ме безпокои — мърмореше Каменна глава. — Не е лесно да се бяга в такова време, и то с жена… Ще видим!
След като престана да пуши кръстоса ръцете си, за да му починат мускулите. Приближи се към кормчията, който изглеждаше, че дреме пиян.