Започна отново да вали, а морето продължаваше да бъде все така лошо около скалите. Планини от вода се разбиваха една след друга със страшен рев. Малкият Флок, подпомогнат от Хулбрик, преместиха останалите припаси на сухо, като не забравиха и няколкото литра вино, което можеше да се нарече оцет.
— Каква мизерия! — мърмореше старият бретонец, който се беше настанил под един импровизиран покрив върху сухата трева. — Не бихме изтраяли дълго с тези провизии.
Той остави двамата младежи да подредят лагера, а сам отиде да прибере убития албатрос, който беше голям на вид, но лек, понеже беше с много перушина.
Настанени под покрива на сухо и под рева на морските вълни, те седнаха да обядват, но това не беше ядене, а разкъсване на твърдото месо от албатроса със здравите им и силни зъби.
— Какво хубаво време за ловене на риба — рече бретонецът, който беше потънал в мекото легло под навеса. — Няма ли да престане да вали? То, океанът като се разгневи, продължава със седмици. Малки Флок, дай да пием, бързо!
Малкият Флок му подаде бутилка шампанско, чиято тапа отхвръкна настрана под силния удар на ножа на Каменна глава. Скъпоценната течност бе готова да избяга, но предвидливият капитан, който беше свалил предварително шапката си, запуши отвора на шишето.
— Истинско шампанско! — извика младият хитрец.
— Също такова, каквото моят дядо донасяше някога — каза Каменна глава и надигна бутилката.
— Остави и за нас по малко, и ние заслужаваме да опитаме тази бутилка.
— Вярно е! — отговори капитанът. — Аз съм истински егоист. Пресушете всичко, което е останало, приятели!
— Аз благодаря, не искам да пия — рече немецът.
Малкият Флок изпразни бутилката до дъно, страхувайки се да не би Каменна глава да му я отнеме.
— Какво ще кажеш за това вино?
— Че не съм пил никога по-хубаво — рече младежът.
— И аз ще потвърдя същото. Моят дядо…
— Този, който ти беше оставил историческата лула ли? — прекъсна го шегобиецът.
Вик се изтръгна от устните на Каменна глава при спомена за лулата. Той я беше забравил и сега започна трескаво да я търси из джобовете си. От удара при корабокрушението лулата се беше сплескала. Капитанът прокара ръка по оросеното си от пот чело и промърмори с развълнуван глас:
— Пушил съм с нея тридесет години! Баща ми и дядо ми са изпушили с нея планини от тютюн. Спасявал съм я при всички корабокрушения, а сега е счупена завинаги.
— Ти се заблуждаваш, Каменна глава, все пак можеш да пушиш от хубавия тютюн.
— Да, но не с тази лула, донесена от Батц.
За тяхно щастие тютюнът, подарен от Волф, не се беше измокрил. Те пушиха известно време с особено удоволствие, когато изведнъж малкият Флок забеляза едно бяло-сивкаво петно в морската далечина.
— Кораб! — извика младежът, който беше оскубал убития от Каменна глава албатрос и се изправи на крака сред облак от перушина. — Какво ли ще стане, ако това се окаже неприятелският тримачтник? Господ да ни е на помощ!
С два скока той се намери при Каменна глава, който беше успял да заспи и сега хъркаше, стискайки между зъбите си строшената историческа лула.
— Ставай, сънливецо, или искаш да те обесят! — извика той.
— Кой говори за въжета? — запита капитанът сънливо.
— Аз, малкият Флок. Струва ми се, че тримачтникът се приближава.
— Кълна се в сто хиляди камбани! Този проклет лорд още продължава да се интересува от нашите кожи. Но обясни ми какво си видял.
— Един кораб, който идва към нашите скали, тласкан от вятъра.
— Сигурен ли си, че това е тримачтникът?
— Не, затова ми трябва бинокъл.
— На добрия моряк бинокълът не му служи за нищо. Къде го забеляза?
Младежът простря дясната си ръка напред, за да покаже далечната точка. Каменна глава постави най-напред лулата си в джоба, след това сложи ръцете си на очите и се загледа напред.
— Това не е тримачтникът — каза той след дълго наблюдение.
— Не се ли лъжеш?
— Аз?… Един риболовец от Батц?…
— Когато си пил шампанско, може би не виждаш добре…
— Ти ще си умреш магаре, синко мой. Колко жалко! Ти впрочем си един несравним нехранимайко!
— Благодаря, приятелю!
— Е, ти забравяш винаги, че съм ти началство.
— Моят дядо…
— А, и ти ли си имал дядо?
— Моят баща не е роден от орангутан.
— Отлично! И какво е направил твоят дядо?
— Той ми остави една връзка, която аз…
Каменна глава не го слушаше вече. Той наблюдаваше внимателно кораба, тласкан от вълните и вятъра точно към скалите, върху които те се бяха спасили.
— Какъв тримачтник? — извика изведнъж той. — Това е търговски кораб.