— Виждаш ли хора на борда му?
— Никакви, малки Флок.
— Но къде ли е изчезнал екипажът му?
— И аз не зная.
— Какво ли ще ни предложи този хубав кораб?
— Вземи счупената мачта от лодката и събуди Хулбрик, защото корабът се приближава.
— Имаш право, капитане, аз ще си умра магаре. Каква съобразителност!
— Ей, немирнико!… Слушай!
— Веднага, коменданте!
Той отиде при Хулбрик и му затисна носа. Младият немец се събуди и седна.
— Знаеш ли да плуваш? — го запита капитанът.
— Аз съм роден на брега на голяма река и съм пропътувал много морета.
— Тогава всичко върви добре. Едно плуване от две хиляди метра би те уплашило, нали?
Хулбрик направи жест на отрицание.
— Колко смели са тези немци — каза бретонецът.
Те отново се загледаха в приближаващия се кораб. Явно беше, че на кораба нямаше моряци. Той плаваше, без да бъде направляван. Платната му бяха смъкнати.
— И ти правиш сметка да се покачим на него?
— Нямам намерение да си оставям кокалите на този скалист остров. Обаче сега ме занимава едно нещо — как да спасим нашите провизии, нашите две пушки и мунициите ни? По някакъв начин трябва да ги спасим.
— И албатроса ли? — запита малкият Флок.
— Остави го него тук да изгние. Върху този кораб се надявам да намерим нещо по-хубаво.
Натъпкаха джобовете си с каквото можаха и взеха по един вързоп, толкова голям, че да не им пречи при плуването. Слязоха до водата, като стискаха двете пушки в ръце. Корабът приближаваше, но тъй като нямаше кой да го управлява, той изви наляво.
— Нямаме време за губене, момчета! — извика капитанът, когато корабът беше на разстояние от километър и половина. — Скачайте във водата.
Тримата нещастници скочиха във водата и заплуваха бързо към тайнствения кораб. Вълните бяха грамадни и бученето на морето заглушаваше всякакъв друг шум. Бяха преплували половин километър, когато Хулбрик извика.
— Какво има, синко? — запита Каменна глава. — Умори ли се?
— Не, патре.
— Тогава защо крещиш така силно?
— Едно животно плува до мен.
— Но какво животно?
— Не мога да го видя под водата.
— Може би е морско куче?
— Ще ме изяде ли?
— А, не. Ще се задоволи само с единия ти крак.
Старият бретонец беше избързал напред, обаче той не се страхуваше от нищо, ето защо се върна малко назад към Хулбрик с изваден нож, призовавайки на помощ всички камбани на света.
Скоро достигна до немеца, който плуваше спокойно, колкото може да бъде спокоен човек, застрашен всеки момент да бъде изяден.
— Да разгледаме малко — бърбореше смелият моряк, мушвайки се под водата. — Една акула може да разреже на две човек като цигара. — Удряше водата на разни посоки и като не откри нищо, извика:
— Към кораба! Към кораба!
Търговският кораб се беше приближил много към тях и те скоро можаха да се заловят за него.
— Покатерете се нависоко! — извика Каменна глава. — Спасени сме!
XII. Плячка на диви зверове
За един миг тримата корабокрушенци се намериха на палубата на кораба и побързаха да оставят двете пушки и припасите, които бяха донесли, но не бяха успели да ги запазят от водата.
Както бяха предвидили, корабът беше изоставен.
— Никой няма! — извика капитанът. — Нито живи, нито умрели!
Страшен шум от мяукания и от рев го накара да замлъкне веднага. До тях достигна ревът на мечки, ягуари, кугуари и вълци.
— Кълна се в камбаните на Батц! — извика бретонецът, който беше отворил веднага своя нож. — Какви са обитателите на този кораб? Не са хора, но са диви зверове. Как ги е натоварил техният капитан?
За по-голяма предпазливост малкият Флок заедно с Хулбрик взеха пушките и припасите и се покатериха на високата наблюдателница. Каменна глава с отворен нож се приближи до отвора на кувертата и погледна надолу, но изведнъж отскочи назад и побърза да се присъедини към приятелите си.
— Е, впрочем, Каменна глава, можеш ли да ни кажеш имената на нашите нови приятели? — запита малкият Флок.
— Ах, безделнико! Приятели — така ли имаш куража да ги наречеш? Върви за малко да опиташ техните зъби! Искаш да знаеш имената им ли? Добре, ще ти ги кажа веднага: ягуари, кугуари, бизони, мечки сиви и черни, плюс змии.
— Струва ми се, че би било по-добре да бяхме останали върху скалите.
— И аз мисля така.
— Но как са попаднали тези зверове на кораба?
— Сигурно търгуват с тях. Отнасят ги в Германия. Нали така, Хулбрик?
— Хамбург е пълен с лоши животни и жителите му не могат да спят от техния рев, когато пристигнат от Африка и Азия.