— И ти казваш, Каменна глава, че те са излезли от клетките?
— Видях няколко сиви мечки и три-четири ягуара да се разхождат долу — отговори капитанът.
— Има също и змии, казваш?
— Да, но те още не се разхождат.
— Аз не се страхувам от дивите животни, които имат дълги нокти, но змиите винаги са ми причинявали голям страх. И не бих могъл…
Той прекъсна изведнъж, за да извика:
— Добър ден, господине! Готови сме да се запознаем с вас отдалеч. Имате ли билет за визита?
Тези думи, произнесени от младия шегобиец, бяха така комични, че Каменна глава и Хулбрик не можаха да сдържат смеха си.
Господинът, когото младежът беше поздравил, беше една голяма сива мечка, която, може би тормозена няколко дена от глад, беше излязла на палубата, с надежда да напълни с нещо стомаха си. Тя обикаляше по кувертата, като катурваше бурета и сандъци с муцуната навсякъде, и поздравяваше свободата си със страшен рев.
— Кой би се осмелил да я накара да се върне долу и да стои мирно? — запита старият капитан.
— Аз сигурно не — отговори младият бретонец, който гледаше огромните челюсти, снабдени с дълги и жълти зъби.
— И аз не мога, патре. Краката ми треперят — добави Хулбрик.
— И пушките ни са безполезни, тъй като мунициите ни се измокриха, когато плувахме. Ето защо сивата мечка ще се разхожда свободно и ще изяде всички хранителни припаси, които екипажът при напускане на кораба не е успял да прибере със себе си. Остава ни да направим само едно нещо: ти, малки Флок, отрежи едно парче от платното и постави на него мунициите ни да изсъхнат. Слънцето е доста високо и те скоро ще бъдат сухи.
Хулбрик показа сивата мечка на капитана и го запита:
— Може ли да се катери?
— Когато са млади, могат, обаче когато пораснат, затлъстяват и не могат вече.
Мечката беше отворила едно каче със сланина и лакомо нагъваше.
— Ах, разбойник такъв! — извика Флок. — Нищо няма да остави за нас.
— Не се безпокой, когато нашите пушки ще могат да стрелят, ние ще я убием и ще спасим припасите за нас — успокояваше го бретонецът.
— Но ти казваш, че долу има и други животни? Няма ли да се покатерят те на наблюдателницата?
— Да, наистина долу има още много свирепи животни и за тях не би представлявало голяма трудност да се покатерят на наблюдателницата, която не е много висока. Ние ще трябва да я изолираме от всички околни предмети и да си оставим едно въже, по което ще се спуснем по-късно.
В това време мечката бързо гълташе бисквити, които навярно предпочиташе пред другите лакомства.
— Добър апетит! — извика й младежът.
Но мечката изглежда не се трогна от тази учтивост, защото гневно изръмжа, като отвори широките си челюсти.
— Какво го прихвана това животно! Какво ще кажеш, капитане?
— Доколкото знам, сивите мечки не ходят на училище и ето защо не са възпитани. Но да я оставим да реве, колкото си иска, не колкото си иска, а докато барутът ни изсъхне и можем вече да стреляме.
В това време от дъното на кораба започна да се вдига страшна врява: мучене, мяукания, рев.
— Боже мой! — извика малкият Флок, като си запушваше ушите. — Каква музика!…
На палубата се появиха две нови животни. Те представляваха красива гледка със своите изящни тела. Едното беше млад индийски тигър, другото — малко по-голямо от него — беше американски лъв.
— Какви хубави животни! — извика Хулбрик.
— Хубави са, но нищо не би им попречило да си вкусят от твоето розово месце — отговори му старият бретонец.
— Скачат ли?
— И още как!
— Ще ни достигнат ли?
— Може би. Малки Флок, изсъхна ли барутът?
— Почти.
— Тогава бързо напълни пушките!
— Веднага! — отвърна смелият младеж, който изглежда не се шегуваше вече с дивите животни, които завладяваха палубата.
— Дай тук пушките. Сигурен ли си, че барутът е сух? — запита Каменна глава.
— Не отговарям. Ако не последва гръм, хвърлете ме на животните.
Бретонецът взе една от пушките и когато се приготви да гръмне, каза:
— Засега няма нужда да си хабим куршумите. Бедната сива мечка!… Ще се намери натясно с двама така силни неприятели.
Ягуарът и кугуарът се приближаваха от две страни към мечката с явното намерение да й отнемат вечерята.
— Ще наблюдаваме твърде интересна сцена. Битката обещава да бъде ожесточена.
Мечката досега ядеше спокойно, обаче когато подуши миризмата на дивите зверове, се изправи на задните си крака и беше готова да брани до последен дъх плячката си.
Трите звяра се нахвърлиха един върху друг. Очите им искряха, а между острите им зъби излизаше яростно ръмжене. Кръв се стичаше на струи по тях и по кувертата. Малкият Флок се изправи, за да не изпусне нищо от тази битка. Сивата мечка се бореше ту с ягуара, ту с кугуара. Ноктите се забиваха, зъбите хапеха. И от трите звяра висяха парчета от кожа и кръвта продължаваше да се стича от раните им. Битката не трая дълго. Ягуарът и кугуарът паднаха окървавени, като изпуснаха последен сърцераздирателен рев. Красивите им тела бяха обезобразени и се гърчеха в предсмъртни конвулсии. Мечката се огледа наоколо и като видя, че противниците й бяха обезвредени, нададе пронизителен рев в знак на победа, обаче и нейните сили не издържаха повече и тя се строполи като пакет от мокри дрехи.