— Не, патре, ти ми дай секирата, а аз ще ти предложа след малко два мечешки бута.
— А къде ще ги намериш, Хулбрик? Да не би да си полудял?
— Къде? Къде? — извика в този момент Флок. — Долу в килера. Не си ли спомняш вече за мечката, която ме нападна и вие я убихте?
— Кълна се във всички камбани на Бретан! Паметта ми започва да отслабва. — Флок и Хулбрик слязоха долу, а в това време Каменна глава прекоси палубата и се наведе към водата. Неговото учудване нямаше край. Лодката, която беше привързана за кораба, беше устояла на бурята и стоеше сега до кораба здрава, но с малко вода на дъното.
— Я гледай ти — мърмореше капитанът. — Не знаех, че англичаните са способни да правят такива здрави лодки. Има вода, но ние ще я изгребем, след като си напълним стомасите, които от двадесет и четири часа са празни.
На кораба имаше една желязна печка, към която се отправи Каменна глава, за да напали огън. В това време се явиха двамата младежи, които носеха двата големи бута от мечката и една каса с бисквити. Тримата корабокрушенци се превърнаха в готвачи. Скоро по палубата се разнесе приятен мирис от печено месо.
— Жалко, че няма нито една бутилка вино или бира! — каза Каменна глава.
— Всички бутилки в килера са изпочупени. Може би ги е катурнала мечката, която ме нападна — отговори малкият Флок.
— Нищо, и без питие ще минем.
— Едно е лошо само, дето баронът не е с нас!
— Искаш да ми развалиш апетита ли? — запита капитанът, набръчквайки чело.
— Въпреки всичко, ние трябва да помислим за нашия комендант.
— Сега мълчи, момчурляко, когато се наядем, ще говорим за него.
След тези думи на капитана никой не възрази, а и тримата седнаха да си похапнат от вкусния обяд. Като си хапнаха порядъчно, Флок си поглади корема и рече:
— Сега можем да поговорим.
— Един момент — спря го Каменна глава. — Моят дядо никога не взимаше каквото и да било решение, преди да изпуши лулата си.
— Тя го е въодушевявала?
— Изглежда.
И той напълни фамозната си лула. Всмукна няколко пъти горчивия дим.
— Знаете ли, че лодката е още с нас? — запита старият бретонец с лула в устата.
— Нима е възможно? — извика Флок.
— Да. Наистина има малко вода в нея, но ние ще я изгребем и ще се опитаме с тази лодка да намерим маркиза.
— А „Гръмотевица“?
— Сега няма да се занимаваме с барона. Ние скоро ще го видим и без това. Той без съмнение е по следите на маркиз Халифакс.
— Но какво се е случило с тримачтника? Дали и него бурята го е изхвърлила върху скалите?
— Това никой сега не може да ти каже, но ще го узнаем малко по-късно. Аз обаче не бих му пожелал да се разбие, тъй като на него се намира годеницата на нашия комендант. А сега чуйте моя план: аз искам да настигнем тримачтника и да го нападнем.
— Само ние тримата ли? — учуди се младежът.
— Един немец и двама бретонци не са ли достатъчни?
— Вярно.
— Тогава не остава нищо друго — подхвана старият бретонец, — освен да почакаме да се успокои морето и после да се прехвърлим в лодката. А сега нека използваме почивката и да подремнем малко.
Донесоха долу скъсани корабни платна и направиха твърде удобни легла за хора, свикнали да спят на голяма палуба. Каменна глава разгледа океана по всички посоки и особено на север. След това тримата легнаха един до друг и скоро заспаха.
Бурята постепенно утихваше и вълните ставаха все по-малки и по-малки. След почивката, която продължи повече отколкото трябваше, те се събудиха и чуха, че някъде отдалеч долитат топовни гърмежи.
— Е, какво ще кажете, момчета, имаме ли късмет, или нямаме? Ето, че чувам топовете на тримачтника. Да, това са те, защото аз добре ги познавам. Сигурно маркизът се намира в опасност и търси помощ.
— И ние ще му помогнем, нали?
— По-късно, мили мой, сега ще ги оставим да си погърмят, а ние ще се преместим в лодката.
Малкият Флок слезе в лодката и бързо започна да изхвърля водата от нея. Каменна глава и Хулбрик пак пренесоха оръжието и хранителните продукти, които бяха останали. Натовариха всичко на лодката. Направиха й мачта и от скъсаните платна скалъпиха хубаво ново платно. След тази усилена работа корабокрушенците седнаха в лодката. Тя заплава покрай брега, тласкана от лек ветрец.
XVI. Ловът на корабокрушенци
Лодката беше в твърде добро състояние. Освен това товарът й беше твърде лек, ето защо тя плаваше отлично. За по-малко от половин час корабокрушенците достигнаха до едно толкова тихо място, че лодката застана неподвижно и не можеше да продължи по-нататък.