Нощта беше паднала и брегът едва се забелязваше. Каменна глава, който беше винаги неспокоен, се изправи в лодката. Той се взираше в тъмнината.
— Чу ли, патре?
— Да, чух сигнал.
— Сигурно тези проклети кучета ще ни подгонят по море?
— Ще видим, Хулбрик. Карабините пълни ли са?
— Да — отговори Флок.
— Добре, ще продължим да търсим тримачтника.
Те плаваха по един канал, който се проточваше успоредно с брега и изглежда, че нямаше край. Каменна глава управляваше умело като добър моряк лодката и избягваше всички препятствия. Той внимаваше да не заседне на пясъчното дъно или да не би да се разбие в скалите. И лодката се движеше плавно, като че е минавала стотици пъти по него. Изведнъж Каменна глава нададе вик:
— Ах, проклети кучета! Аз бях сигурен, че ще ни отмъстят!
В този момент лодката минаваше покрай едно място на брега, където беше запален голям огън. Искри хвърчаха на разни страни. Човешки сенки танцуваха около огъня, като махаха в различни посоки ръцете си. Играеха военен танц. Пламъкът освети една дълга индианска лодка-каяк. Тя излезе от пристанището и заплава бързо напред.
— Патре, индианци — извика немецът.
— Виждам ги и аз.
— Ще ги дочакаме ли?
— Не, ще избягаме! Малки Флок, залови се с платната!
Индианската лодка-каяк, тласкана от тридесет гребла, напредваше бързо към тях. Хулбрик, който следеше с безпокойство приближаването й, запита:
— Патре, да гръмна ли?
— Но защо? Остави ме аз да се разправям с тях. Тези скали са добре дошли за моята маневра.
— Но не се ли опасяваш от техните стрели? — запита малкият Флок.
— Не се безпокой. Индианците нощно време не могат добре да си служат с лъковете.
Лодката продължаваше да лети между скалите, докато индианската лодка все повече намаляваше разстоянието помежду им. Хулбрик запита нетърпеливо:
— Патре, да гръмна ли?
— Няма нужда — отговори капитанът, който се реши на една чудна маневра. — Внимавай за платната, Флок, и аз отговарям за всичко.
— Но не виждаш ли, че плаваме върху препятствия?
— Знам.
— Искаш да се разбием ли?
— Нашата лодка няма, но лодката на червените кучета — да!
Индианците, като видяха, че белите не използват своите огнени пръчки, полетяха с всички сили към тях. Каменна глава това и чакаше. Той отправи тяхната лодка право към препятствията. Но тъй като лодката беше лека и здрава, само с едно умело извиване на кормилото заобиколи скалите и се намери зад тях. Малкият Флок продължаваше да направлява платната.
Индианската лодка, която беше по-голяма и натоварена с двадесет индианци, не можа да направи такава маневра. Тя връхлетя с всички сили върху скалите. Чу се силен трясък, последваха яростни викове. Лодката се беше разбила в скалите и екипажът й изпопада във водата. За щастие бяха на плитко. Хулбрик не можеше повече да се въздържа и гръмна. На гърмежа отговориха два топовни салюта някъде от края на канала.
— Тримачтникът! — извика Каменна глава. — Малки Флок, да отидем да видим какво прави маркиз Халифакс. Индианците не ни интересуват повече. Да ги оставим да викат, докато си разкъсат белите дробове.
XVII. Геройството на Каменна глава
Здравата лодка отново пое своя път. Тримачтникът не беше далеч. Така предполагаше Каменна глава и не се беше излъгал. След няколко извивки на брега и тримата корабокрушенци нададоха вик:
— Англичаните!… Най-после!…
Върху фона на осветеното от много огньове небе се очертаваше тримачтникът. Големият кораб нямаше кой знае какъв късмет и беше заседнал върху скалите, както и търговският кораб на тримата корабокрушенци. Изглежда, че екипажът усилено работеше, за да го върне отново в океана. Виждаха се много лодки, които сновяха между кораба и брега.
Капитанът доближи предпазливо лодката до брега, близо до края на една голяма гора, която хвърляше тъмна сянка наоколо.
— Ще слезем на земята и ще имаме военен съвет — каза Каменна глава. — Вземете оръжието.
— А лодката? — запита Флок.
— Кой ще се сети да я търси тук? И без това англичаните имат много работа, та едва ли ще си позволят лукса да се разхождат по брега.
Завързаха лодката за едно дърво близо до водата, а те се скриха в мрака на голямата гора.
— Тук можем да съставим план за нападението.
— План за сражение между кораби ли? — пошегува се малкият Флок.
— Моментът не е за шеги, немирнико. Отнася се за спасяването на годеницата на нашия комендант. Както ми се струва, част от екипажа се е разположила на брега, вероятно, за да облекчи товара на кораба. Ние трябва да хванем един от тези пияни раци преди всичко.