— Не забравяй, патре, че брат ми е там — каза Хулбрик.
— И аз помислих за него, но дали ще го намерим, без да ни открият. Маркиз Халифакс не би ни пожалил кожите този път.
— Същото мисля и аз — допълни малкият Флок, опипвайки врата си, като че го стягаше вече английското въже. — Преди всичко трябва да откраднем русата мис.
— Най-напред аз искам да хванем един английски моряк, за да го разпитаме за плановете на маркиза.
— Един въпрос — каза Флок.
— Говори, немирнико!
— Кога ще намерим сър Уилям?
— Не си обременявай ума да мислиш сега за него. Океанът е огромен, но аз се надявам да го срещнем всеки момент. Засега ми е необходим един англичанин, за да узная къде ще отиде маркизът — дали към Антилите, или ще се върне на север. Войната бушува около Ню Йорк и маркизът не би могъл да не вземе участие в последните сражения. Задоволи ли голямото си любопитство, момче?
— Да, Каменна глава — отговори младежът.
— Тогава напред към английския лагер.
— Далече ли е той?
— Не по-далеч от една миля — отговори старият бретонец. — Ще направим прекрасна разходка сред тази великолепна гора. Кълна се обаче във всички камбани на Бретан, че ако вие продължавате да ме питате за това и онова, ще запаля лулата си и ще остана тук.
След това заплашване от страна на стария капитан те тръгнаха на път да пресекат мълчаливо гората. Голямо беше тяхното учудване, когато чуха наблизо да бие барабан.
— Няма опасност! — каза Каменна глава. — Не се безпокойте от тези барабани. Това са един особен вид риби, които произвеждат този шум. Още много странни звуци ще чуете в тази гора, но вие не губете присъствие на духа.
— А тези проклетници ме накараха да помисля, че са английски барабанчици — каза малкият Флок.
Докато рибите продължаваха да барабанят, тримата корабокрушенци напредваха бързо, като се държаха близо до брега. Голямата гора, както беше предсказал капитанът, издаваше хиляди звуци, идващи от чудни птици и животни, жители на горите във Флорида и Каролина, където биваха преследвани от голямо число ловци, понеже месото им е много вкусно.
Пътниците продължаваха да вървят напред. Едва към полунощ те забелязаха огньовете на английския лагер. Моряци сновяха насам-натам. Едни от тях поправяха кораба, други се грижеха да го снабдят с прясна вода и с провизии.
Сигурно русата мис Мари дьо Уентуърд се намираше в лагера.
— Кълна се в камбаните на… — извика старият капитан, спирайки се на едно разстояние от триста крачки от огъня. — Каква идея имам!
— Идея сигурно на бретонец от Батц — каза с насмешка Флок.
— Остави ме да приказвам, немирнико. Аз адмирал ли съм, или не?
— Да, Каменна глава.
— Заявявам, че досега съм бил истинско магаре!
— Въпреки историческата лула на твоя фамозен дядо?
— Гръмотевици от Батц, затрещете! — извика Каменна глава. — Остави ме да довърша.
— Продължавай, патре — каза Хулбрик.
— Тримачтникът е повреден и едва след няколко дни би могъл да продължи пътя си. Защо да не отидем и да го подпалим?
— Какво казваш? — запита малкият Флок.
— Да отидем и да подпалим тримачтника. Да не си оглушал?
— Е, защо ще направим това?
— Маркизът и неговите хора ще останат тук заедно с русата мис, без да могат да отплават със своя изгорял кораб, докато ние ще се отдалечим с нашата лодка, ще отидем и ще намерим барона.
— Но къде?
— Все някъде ще го намерим, сърцето ми подсказва.
— Не те ли е лъгало това сърце никога?
— Никога — отговори капитанът сериозно. — Аз го познавам добре… Ние ще доведем барона, след като сме премахнали от лицето на земята тримачтника. Барон Мак-Лелан ще предизвика маркиз Халифакс на едно отчаяно сражение.
— А кой ще подпали кораба?
— Кой? Кой? Аз! Дано забият всички камбани на Батц!
— Не, капитане. Този път аз ще се проявя.
— А, едно хлапе, но здраво и смело като бретонец.
— Патре — намеси се Хулбрик. — Аз не струвам ли нищо? Ти ми спаси живота и той трябва да ти принадлежи.
— Какви верни другари! — извика развълнуван Каменна глава. — Ако бях жена, бих се разплакал с глас от вълнение. Случаят е благоприятен. Моряците са заети и не биха обърнали внимание на друг моряк, който се качва на кораба. Вярвам, че са ни забравили вече.
— Освен това всички моряци си приличаме — каза малкият Флок. И той се приготви да тръгва.
— Къде отиваш?
— Отивам да запаля злокобния кораб, който причини толкова неприятности и мъка на нашия комендант.
— А ако те хванат?
— Ще ме обесят. Един добър корсар никога не се страхува от смъртта.
— Браво, момче! Ти не си от Батц, но си много смел и аз те поздравявам!