— Нека отида аз, патре. На кораба е брат ми. Заедно с него ще подпалим кораба — заяви Хулбрик.
— Не, момче, ти не си сигурен дали брат ти е на кораба, или е в лагера. Не може да рискуваш… Ще отидем тримата заедно — заключи Каменна глава след кратко мълчание. — Ще видим какво ще стане. Може да ни се усмихне щастието и да откраднем мис Мари. Сега да скрием някъде карабините и мунициите. В този случай не биха ни послужили за нищо. Стига сме бъбрили!
— Време е вече — каза малкият бретонец.
— Да вървим впрочем, да срещнем смело смъртта! Спряха лодката под една висока палма и в момента, когато се готвеха да навлязат във водата, една човешка сянка се изпречи пред тях с пушка в ръка.
— Кои сте вие? — извика им той.
Каменна глава, който винаги беше нащрек, решително отговори на английски:
— Магаре! Не виждаш ли, че сме моряци от кораба и бяхме на лов.
— Паролата!
— Маркиз дьо Халифакс.
Англичанинът отскочи назад и насочи към тях пушката си.
— Какво значи това? — запита Каменна глава. — Да не си пил днес повече джин.
— Вие не знаете паролата и не ще ви пусна да влезете в лагера.
— Тогава ще ни я кажеш.
— Да, като ви забия по един куршум.
— Не виждаш ли, че ние сме трима и че имаме пълна карабина?
— Не ме интересува! — и той се приготви да гръмне.
Каменна глава се хвърли изведнъж на земята и го хвана за краката. Подпомогнат от Хулбрик и Флок, той бързо го обезоръжи.
— Ах, кучета! — ръмжеше падналият, отбранявайки се.
— Стой мирен, ако ти е скъпа кожата! — каза Каменна глава. — Флок, дай ми въжето да вържа добре този господин. Той не ще се противи повече и кълна се във всички камбани на света, че ще го накараме да пее.
Малкият Флок като добър моряк носеше у себе си няколко въжета. Вързаха здраво ръцете и краката на пленника, но това им се видя недостатъчно. Ето защо го занесоха до една малка палма и го привързаха за нея няколко пъти с лиани, които им послужиха като въжета.
— Сега си отвори човката и запей. Преди всичко кажи ни паролата за влизане в лагера и на кораба.
Англичанинът си стисна зъбите и устните, но изведнъж ги отвори, за да извика от болка. С върха на ножа си Каменна глава го беше боднал в ребрата.
— Говори, защото, както виждаш, тук няма кой да те спаси.
— Огън — отговори пленникът със стиснати зъби.
— Тримачтникът повреден ли е, или не?
— Утре сутринта ще поеме пътя към Ню Йорк, за да вземе участие в боя, който се води там.
— И не ме лъжеш, нали?
— Във ваши ръце съм.
— Още едно нещо. Русата мис на кораба ли е?
— Не, в лагера.
— А маркизът?
— Също.
— Внимавай да не си ме излъгал, защото ние пак ще се върнем тук.
— И ще ме убиете?
— Ние сме корсари, не сме убийци. Ако си казал истината, ще те освободим.
След това Каменна глава се замисли.
— Аз се надявах по-лесно да откраднем мис Уентуърд, но…
— Какво ще правим сега? — запита Флок.
— Ще обезвредим кораба. После ще се отправим на север, за да търсим „Гръмотевица“. А сега съблечете този англичанин, който е висок колкото мен, за да му облека дрехите. Аз ще отида сам, а вие останете тук и каквото и да се случи, не се страхувайте!
Той се облече в английската униформа, която като че беше за него скроена.
— Ти отиваш на явна смърт! — извика младежът.
— Не се безпокой за мен! Зная паролата и съм във форма на английски моряк. Никой няма да се усъмни в мен. Стойте тук. Пазете този човек да не избяга и чакайте да се върна.
— Бъди предпазлив, патре — каза немецът.
— Не се страхувайте, след половин час корабът ще започне да гори, куршум на дявола в ушите. Сбогом, приятели… Или по-скоро довиждане.
Слезе от брега и започна да плува под вода, като си показваше от време на време само носа.
Нощта беше толкова тъмна, че едва ли някой можеше да забележи човек в морето. След петминутно плуване Каменна глава достигна до кораба. Отиде в долната част, където бяха дърветата и запали една факла. В това време в далечината се чуха топовни гърмежи. Факлата падна от ръката му.
— Моите топове гърмят! — извика той. — Това е „Гръмотевица“. Той е на разстояние не повече от седем-осем мили.
Изведнъж по кувертата започна да се вдига шум от бързи стъпки и къси заповеди: бързо да бъдат разпънати платната, за да се спуснат всички лодки във водата, за да се приберат хората от брега и да отплуват, преди да се е появил този кораб, който само Каменна глава го позна.
Старият бретонец изръмжа:
— Пристигнал съм твърде късно. Ами ако русата мис загине в огъня? Но аз ще бъда тук и ще я спася. — И той се наведе и взе запалената факла.