Хулбрик и Флок веднага долепиха ушите си на земята и чуха шум, който като че ли произлизаше от марша на цял полк войници.
— Хората от тримачтника идват — каза Флок, приготвяйки се да бяга.
— Нищо подобно. Видях ги, че всички се качиха на кораба.
— Тогава сигурно е някакво индианско племе.
— Да, ето от кое се страхувам най-много. Бих искал да знам къде отиват.
— Веднага ще проверя. Аз съм пъргав като катерица.
— Чуваш ли ги? Още минават.
— Да, Каменна глава. Трябва да са много и да са наблизо.
— Случват ни се нещастия точно когато „Гръмотевица“ кръстосва Атлантика.
— Невинаги човек може да има щастие. Но бъди спокоен — нашата звезда пак ще изгрее. Дай ми твоя нож, който ще ми послужи много повече в тези храсталаци от карабината. Тръгвам и ви обещавам, че скоро ще се върна.
— Внимавай, ако те хванат, зле ще си изпатиш!
Младежът се усмихна. Показа ножа и се изгуби в мрака.
Каменна глава и Хулбрик напълниха карабините. Те бяха готови да се притекат на помощ на приятеля си, като не забравяха, че диваците биха се уплашили повече от гърмежите, отколкото от петстотин лъка.
— Патре — каза Хулбрик. — Къде ли отиват тези индианци?
— И аз не знам, може би нападат някое племе или пък лагера на англичаните. За нещастие, или по-скоро за щастие, идват твърде късно.
— А ние какво ще правим?
— Ще чакаме Флок.
— „Гръмотевица“ не дава залпове вече.
— Сигурно сър Уилям е забелязал тримачтника и от предпазливост не гърмят.
Екипажът на „Гръмотевица“, която се беше приближила на петстотин метра, изпадна в паника. След известно време спуснаха две лодки, натоварени с много моряци.
— Да, да, елате впрочем да ни арестувате! — мърмореше си Каменна глава. — Но затворниците ще ви бъдат много познати.
Двете лодки се приближаваха, като заобикаляха многото подводни скали.
Моряците бяха готови да стрелят с пълните и насочени напред карабини. Каменна глава се усмихна.
— Не ни ли познавате вече, приятели? — извика им той.
— Нашият славен капитан на топовете — извикаха всички моряци от двете лодки, като свалиха оръжието си.
— С малкия Флок и с верния Хулбрик!
— Откъде идвате? — запита кормчията на първата лодка.
— Не е моментът сега да разправяме историята си. Тримачтникът е някъде наблизо.
— Този път ще му отмъстиш за счупената мачта на нашия кораб.
— Няма да издъхна, докато не се намеря зад моя топ и докато тримачтникът не ми заплати за всички тревоги, които сме преживели.
— Тогава бързо на борда! — изкомандува кормчията.
Трите лодки, наредени една след друга, заплаваха към кораба.
Вълните яростно се пръскаха около тях, а океанът започваше да порозовява от първите проблясъци на зората.
XIX. Страшният топчия
— Всички по местата си! — извика господин Хауърд, който се беше изкачил на капитанското мостче.
Каменна глава, след като беше осведомил с няколко думи сър Уилям за всичко, което се отнасяше до тримачтника, беше застанал зад любимия си топ. Тук на носа на кораба при него беше и малкият Флок, заедно с една дузина моряци. Другите моряци се бяха наредили по местата си, готови да влязат в сражение. Всички бяха ентусиазирани и уверени, че ще отмъстят на маркиз Халифакс и ще вземат русата мис. Само сър Уилям, който беше винаги песимист, се безпокоеше. Той познаваше смелостта и силата на своя противник. Ако имаше на помощ американската флотилия, би било друго нещо! Но четирите американски кораба бяха останали назад, възпрепятствани от бурята, както и английската флота, наричана флота-призрак. Барон Мак-Лелан се беше доближил до топа, зад който стоеше Каменна глава.
— Сега, стари приятелю, ние за втори път хващаме натясно тези господа. Внимавай само да не убиеш моята Мари!
— Аз се прицелвам в мачтата — отговори верният бретонец.
Тримачтникът, който се беше освободил от пясъчното крайбрежие, плаваше внимателно между подводните скали, като правеше големи завои. Той се стараеше да избегне сражение с който и да било кораб, тъй като на борда му имаше много болни и ранени.
При една маневра между скалите корсарят го забеляза и запита бретонеца:
— Това ли е тримачтникът?
— Да, той минава на петстотин метра от нас — отговори старият моряк.
— Тогава поздрави ги, както ти знаеш — с топовен гърмеж!
Бретонецът се наведе над топа, за да се прицели по-добре. Настана тишина на кораба, нарушавана само от шума на платната. Всички развълнувани очакваха гърмежа на стария бретонец.
— Давам ти сто стерлинга, ако го улучиш — каза баронът.