— Няма ли никой друг на кораба? — запита баронът.
— Не, никой.
— Нямате ли лодки?
— Имахме, но всички ги изпотроши артилерията ви. Сега ми кажете какво ще правите с мен?
Корсарят повика един брадат човек да се приближи към тях и обръщайки се към англичанина, добави:
— Това е палачът от Бостън, който има здрави въжета. Бих могъл да те обеся, но ако ти ни се подчиняваш и не се опитваш да бягаш, ще те оставим на кораба.
— Аз ви обещавам, господине — каза англичанинът, доволен от тази възможност.
— Освен това ние с малкия Флок ще го наблюдаваме — намеси се Каменна глава.
За по-голяма сигурност привързаха пленника за долната част на мачтата. Рано беше още да се покаже зората, ето защо всички моряци застанаха по местата си, а около сала подскачаха хиляди светещи животинки. Около два часа салът продължи да плава в улеи между скали и после излезе в открито море. Изведнъж Каменна глава забеляза една черна маса да се движи пред тях.
— Салът на маркиза! Салът на маркиза! — извика с все сила той.
Още не беше заглъхнал викът му и всички моряци грабнаха оръжието си. Салът обаче беше много далеч, та и дума не можеше да става за сражение. Англичаните също забелязаха присъствието на своите заклети врагове. Те започнаха да махат заплашително към тях с ръце. Сър Мак-Лелан забеляза между тях една бяла фигура.
— Мари! — извика той силно развълнуван.
Момичето сякаш го чу и вдигна ръце в знак на отчаяние.
— Успокойте се, сър — каза му господин Хауърд, като видя, че началникът му пребледнява. — Те не ще ни избягат.
Корсарят седна върху едно буре и обхвана главата си с ръце. Този човек, който не беше плакал никога през живота си, сега имаше сълзи в очите си.
— Ние трябва да ви преследваме непрекъснато чак до Ню Йорк, а той не е близо — изпъшка баронът.
— Освен това могат да се случат хиляди непредвидени неща — намеси се Каменна глава, без който нито един разговор не можеше да мине.
— На какво се надяваш? — запита сър Уилям.
— Това е моя тайна, не ме питайте сега.
В това време от английския сал излязоха няколко пушечни изстрела, но те не достигнаха до корсарите, тъй като разстоянието беше все още голямо. Каменна глава се върна при кормилото, където беше Флок с двамата немци. Той започна да им разказва набързо своя план:
— Който не го е страх от смъртта, нека дойде с мен. Ще преплуваме от нашия сал до другия и ще откраднем русата мис. Не казвайте никому нищо. Вземете си само ножове и да скочим във водата веднага, за да използваме тъмнината, която ни обгръща, след като изчезнаха всички фосфоресциращи животинки.
— Това е опасно приключение — каза малкият Флок.
— Вярно е, ето защо искам да ми отговорите: ще ме придружите ли, или не? След два часа зората ще се появи и всичко ще пропадне.
Тримата отговориха, че ще го придружат. Четиримата моряци, които знаеха много да бъбрят, бяха също така смели и предприемчиви. Те предупредиха набързо само господин Хауърд и скочиха в морето, без да ги забележи никой. Като много добри плувци те бързо се отдалечаваха от своя сал.
— Внимавайте само да не ви разкъсат акулите! — извика им Каменна глава.
Продължиха да плуват около един час. Когато звездите започнаха да угасват една по една, четиримата достигнаха другия сал. Каменна глава предпазливо се улови за едната му страна. Както предполагаше, техните противници бяха налягали между буретата след изчезването на медузите и на нощните птици. В средата на сала Каменна глава забеляза бялата фигура на мис Мари, която сигурно беше под наблюдението на ужасния маркиз. В мига, когато четиримата смелчаци се готвеха да влязат навътре в сала, някъде в далечината се чуха топовни гърмежи. Сражаваха се кораби, като не знаеха за близкото присъствие на двата сала.
— Пропадна ни планът! — извика Каменна глава. — Нашата добра звезда угасна завинаги.
Като чуха канонадата, англичаните се разбудиха и се развикаха: „На оръжие!“
— Да скочим обратно във водата и да се върнем на нашия сал. Там ще бъдем по-добре, отколкото тук — каза Каменна глава. — Дявол да ги вземе, колко ли са тези кораби?
— Виждам само два — отговори малкият Флок. — Те се сражават и изглежда, че единият е американски, а другият е английски.
— Тихо!
Между трясъка на канонадата долетяха думите: „Долу тези от «Кабот»!“
„Кабот“, ако си спомнят читателите, беше името на един от четирите американски кораба, който помагаше на „Гръмотевица“ със своите топове в сражението край Бостън и който беше изостанал назад, възпрепятстван от бурята.
— Да отплуваме към „Кабот“ — извика радостно Каменна глава. — Бързо, момчета!