И четиримата заплуваха смело към кораба. Когато го наближиха, от кораба ги забелязаха и насочиха пушките си към тях, числейки ги за англичани.
— Оставете оръжието — обади им се Каменна глава. — Ние сме ваши приятели.
— Янки?
— Не, корсари от Бермудите.
— Можете да се качите на кораба — каза един от американските офицери.
„Кабот“ продължаваше да стреля срещу английския кораб, който, от своя страна, искаше да го потопи.
— Каменна глава! — извика офицерът, когато капитанът се показа на кувертата. — Какво се е случило? Къде е баронът?
— Не питайте за нищо сега. По-късно ще ви разкажем всичко! Барон Мак-Лелан се намира много по-близо, отколкото можете да предположите. Сега не се занимавайте с нас, а продължавайте да плавате на север и не преставайте да обстрелвате неприятеля.
Флок и двамата немци също се показаха на палубата, като се криеха до стените на кораба от куршумите на неприятеля, тъй като английската артилерия продължаваше своята адска музика. Комендантът на кораба, който нищо не разбираше от внезапното появяване на четиримата плувци, послуша съвета на Каменна глава. Продължиха пътя си на север и засипаха неприятеля с огнени снаряди. Така те достигнаха до сала на маркиза. Тук неприятелският кораб се спря, за да прибере екипажа на разбития тримачтник. В това време до ушите на коменданта на „Кабот“ достигна един добре познат глас.
— Господин Мак-Лелан! Какви странни неща се случват тук?
— Едно щастливо съвпадение, господине — каза Каменна глава. — Без да искате, спасихте всички корабокрушенци от „Гръмотевица“.
Пет минути по-късно баронът и всички моряци бяха на борда на „Кабот“. Английският кораб също беше прибрал другия екипаж и давайки два последни гърмежа, бързо се отдалечаваше на север.
— Господине — каза баронът на американския комендант. — Ще ви моля да проследим кораба чак до мястото, където ще спре.
— Знаете ли кого качиха преди малко на борда му?
— Брат ми и моята годеница.
— Още ли не сте ги заловили?
— Не, защото винаги досега, точно когато са били почти в ръцете ни, са се изплъзвали.
— И сега ли?
— Сега ще ги преследваме чак до Ню Йорк, защото съм сигурен, че в това пристанище ще спуснат котва.
XXI. Гонитбата през Атлантика
Едва баронът беше произнесъл тези думи, американският кораб засили своя ход и заплава близо до английския. Последният плаваше с голяма бързина, като се стараеше да изчезне от очите на своите преследвачи. Половин час по-късно тъмнината се разпръсна и слънчевите лъчи осветиха хоризонта. Много птици и риби показваха на слънцето своите чудно обагрени тела. Никакъв друг кораб не се забелязваше.
— Сами сме с английския кораб и с изоставените салове — каза американският комендант, като се изкачи на мостика, където баронът и Каменна глава изследваха хоризонта.
— Как този кораб е изостанал от фамозната ескадра на лорд Дънмор? — питаше се баронът.
— Аз мисля, коменданте — каза бретонецът, че цялата ескадра е била повлечена на юг от бурята и корабите са се разбили в скалите на Антилите или на Флорида. Може би този кораб е имал повече късмет. Устоял е на бурята и се е отправил на север.
— Кога срещнахте вие този кораб? — запита баронът.
— Преди два часа, когато ви търсихме, сър Уилям — отговори комендантът. — Този кораб започна да ни обстрелва в тъмнината, без да ни предупреди.
— Вашата артилерия не би ли могла да се противопостави на тяхната?
— По сила сигурно сме еднакви, но екипажът им е по-многоброен от нашия.
— Ах, как ми се иска да имам същата онази мощ, която имах при Бостън. Маркизът тогава беше в окаяно положение и само по чудо остана жив. Сега обаче не би се отървал по никакъв начин.
— Много сте жесток, сър Уилям — каза американецът. — Въпреки всичко той е ваш брат.
— Не говорете така за този незаконнороден, защото аз съм един Мак-Лелан, а не Халифакс. За друго може би бих му простил, но той ми отвлече годеницата. Вече две години кръстосвам морета, за да намеря това скъпо момиче. Не можете да си представите колко много съм страдал през всичкото това време. Претърпял съм корабокрушения, влизал съм в сражения, преживявал съм страшни бури и въпреки всичко не съм забравил Мари дьо Уентуърд!
— Маркизът не се ли е опитвал да се ожени за нея?
— Досега се е въздържал да възбуди такъв скандал, обаче сега зная, че отива в Ню Йорк за тази цел. Ако ние закъснеем, Мари ще бъде загубена завинаги!
Капитанът изтри с ръка челото си и после добави:
— Би трябвало да ги задържим, преди да достигнат Ню Йорк.