— Ще видим тази вечер — каза сър Уилям. — Може би вятърът ще ни приближи към неприятеля.
Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта, като позлатяваше водата с последните си отблясъци. Луната скоро щеше да замени дневната светлина.
— Какво е разстоянието между корабите впрочем? — запита господин Хауърд, като се приближи към бретонеца.
— Седем мили точно. Винаги седем и това е ужасно! — каза със стиснати зъби Каменна глава.
— Дано задуха по-силен вятър и да ни помогне — каза Хауърд.
— Без полза ще бъде, защото вятърът, щом тласка нашия кораб, ще тласка също и английския.
— Значи не ни остава нищо друго, освен да продължим да ги гоним до Ню Йорк — заключи господин Хауърд.
XXII. Малка експедиция
След двадесет и шест дни в една тъмна нощ двата кораба, които се следваха винаги, се намериха във водите край Ню Йорк. Маркизът се беше спасил отново с русата мис и сега нямаше от какво да се страхува повече, тъй като английските кораби бяха многобройни по тези места. Баронът, напротив, се намираше в много критична ситуация. Той видя пред себе си много английски кораби, които идваха към тях с намерение да ги изловят и обесят, тъй като те бяха корсари.
С голяма тъга в сърцето барон Мак-Лелан трябваше да изостави своята годеница и да се отправи към генерал Вашингтон, който единствен можеше да му помогне в този критичен момент. Докато английският кораб се отдалечаваше към Сънди Хук, „Кабот“ по едно чудо избегна всички опасности и се приближи към бреговете на реката Раритон, чиито брегове бяха завзети от американците.
— Е, сега? — запита сър Уилям. — Какво ще правим?
— Ще отидем при генерал Вашингтон и с негова помощ ще догоним маркиза и ще си разчистим най-после с него завинаги сметките.
— А, но това е добра идея, обаче маркизът ще бъде още тази вечер в Сънди Хук, откъдето ще получи помощ. Всичко това научих от Волф, който е бил преди доверено лице на маркиза. Той добави още, че може би маркизът ще се венчае там за мис Уентуърд.
При тези думи баронът пребледня като мъртвец и се улови за сърцето. После промълви с прегракнал глас:
— Аз имам доверие в теб, Каменна глава, и в твоите приятели. Ще отида да потърся генерал Вашингтон, който има лагер в Лонг Айланд. От него ще поискаме английски униформи за вас и една лодка.
— Побързайте, коменданте, защото аз винаги се страхувам от някоя неприятна изненада от страна на маркиза.
Каменна глава и приятелите му останаха на кораба, за да чакат завръщането на барона от Лонг Айланд.
Не бяха минали и шест часа от отплаването на лодката, с която баронът се беше отправил към Лонг Айланд, и Каменна глава изгуби търпение. Той се обърна към помощник-капитана на „Гръмотевица“.
— Господин Хауърд, разрешете ни да се отправим веднага с лодка към Сънди Хук, за да получим нужните сведения за маркиза.
— Ти си луд, Каменна глава! — извика господин Хауърд. — С тези дрехи, и при това маркизът ви познава много добре.
— Вие ни дайте лодката, а другото оставете на мен. След два дни ще се върнем и ще ви донесем добри сведения.
— Едва ли ще ни заварите живи, когато се завърнете.
— Защо, господин Хауърд?
— Защото тази сутрин англичаните са нападнали американските лагери. И ти можеш, ако искаш, да присъстваш на боя при Лонг Айланд, където се пролива човешка кръв.
— Аз се надявам да ви заваря всички живи и здрави, господине.
Хауърд му стисна сърдечно ръката.
След това Каменна глава, малкият Флок и двамата немци слязоха в една лодка и се отправиха безшумно към Сънди Хук. В тези води имаше много подводни скали и плаваха множество неприятелски кораби, обаче Каменна глава познаваше много добре тези места и се надяваше да достигнат Сънди Хук без особени приключения.
Англичаните, които искаха да станат преди всички господари на Ню Йорк, който беше още в ръцете на американците, нападаха ожесточено Лонг Айланд. Ето защо лодката на четиримата смелчаци се движеше предпазливо напред. Избягаха на няколко пъти от канонадата да английските кораби. Към обед навлязоха в дълъг канал, тласкани от благоприятен вятър. Стигнаха до Сънди Хук, когато новата нощ покриваше земята.