И те плаваха напред, като изминаваха миля след миля. Едва зората се беше показала под страшен дъжд и тримата пътници се намираха на тридесет мили от Раритон, когато забелязаха една черна точка, която плаваше бързо към тях.
— Кораб ли е, или лодка? — запита капитанът, като се приготви да направи една рискована маневра.
— Лодка е — отговориха изведнъж и двамата му приятели.
— Пригответе си карабините и ще видим дали са приятели, или неприятели.
Лодката, която идваше срещу тях, бързо се приближаваше.
— Изглежда е наша тази лодка — каза Каменна глава, който се беше изправил, после, притваряйки очи, започна да брои: — Един, двама… трима… четирима… не се страхувайте. Ще дочакаме тяхната атака и ще ги победим.
В това време лодката се доближи съвсем близо до тях и те чуха познат глас.
— Палачът от Бостън — извикаха всички заедно.
Двете лодки се доближиха една до друга и палачът от Бостън им обясни, че баронът го е изпратил, за да ги посрещне.
— От Ню Йорк куриери донесоха новината, че маркизът ще се ожени след няколко дни за русата мис… — каза майстор Обеско.
— Ние се осведомихме за това и ако в четвъртък Сънди Хук не падне в наши ръце, Мари дьо Уентуърд ще бъде изгубена завинаги за нашия комендант — отговори старият бретонец.
— Но корсарят не си губи времето. Той има за съюзници американците и седем кораба и седемстотин души са на негово разположение. А сега да побързаме да се присъединим към „Кабот“; където баронът ни очаква с нетърпение.
Те плаваха известно време под силния дъжд, който не преставаше, и изведнъж Каменна глава извика с голяма радост:
— Ескадрата на барона!
От кораба също ги забелязаха и им помогнаха да се прехвърлят на „Кабот“.
— Ти! — извика корсарят. — Връщате се от Сънди Хук!
— Заедно с лодката, която бяхте изпратили да ме посрещне, коменданте.
— Е, казвай.
— Нося ви тъжна новина, господине. След пет-шест дни маркизът ще се жени за вашата годеница. Може би се осмелява да направи това заради победата, която англичаните удържаха над американците.
— Кажи ми, видя ли я?
— Беше невъзможно, понеже се страхувахме да не бъдем изненадани и открити от маркиза, обаче ви носим ценни сведения. Сватбата ще стане в черквата „Сан Джакомо“. В деня на сватбата ние ще бъдем господари на подземието на черквата.
— Какво ще ни помогне това?
— Волф и един негов приятел ще ни отворят подземието на черквата и вие ще можете да влезете в нея, преди маркизът да каже „да“.
— Няма ли да ни изменят тези хора?
— Братът на Волф е тук и той не би рискувал. Освен това аз имам доверие в тези добри младежи.
— Добре, тогава тръгвайте с „Кабот“. Ти ще бъдеш комендантът му.
Аз и Хауърд ще се преместим на един от американските кораби и ще ви намерим в Сънди Хук. Щом чуете нашите топовни гърмежи, ще нападнете от подземието на черквата. Внимавай само да не избързаш и да ви избият като мишки в подземието.
— Всичко ще бъде точно направено, коменданте, ще ви очаквам.
Корсарят и господин Хауърд им дадоха още няколко последни съвета, след това се прехвърлиха на „Алфред“, най-големия кораб от американската ескадра, който можеше да гърми едновременно с тридесет и два топа.
Каменна глава, който беше известен на всички корсари като най-добър моряк, пое управлението на „Кабот“ и корабът бързо заплава към Сънди Хук, въпреки лошото време.
Към полунощ „Кабот“, въпреки подводните скали, се приближаваше към брега. Забелязаха малкия фар на Сънди Хук. Каменна глава направи маневра да спре кораба на половин миля от фара, където по указанието на гостилничаря от Сънди Хук се намираше черквата.
„Сега ще видим дали си устояват на обещанието“ — помисли си бретонецът.
Корабът навлезе в един канал, който беше пред Сънди Хук, и се отправи тихо към пристанището. В това време един голям тримачтник се очерта в дрезгавината на нощта. Каменна глава процеди през зъби:
— Щом като този тримачтник плава в тъмните канали с изгасени светлини, не може да се очаква нищо хубаво от него.
С едно бързо извиване „Кабот“ успя да се отдалечи, без да бъде забелязан.
На края на полуострова светеше голяма факла.
— Сигналът! Сигналът! — извика малкият Флок, приближавайки се към Каменна глава.
— Те удържаха думата си — отговори капитанът. — Спусни една лодка и с двадесет души моряци върви да провериш дали всичко е в ред.