Лодката беше спусната и малкият Флок отплава. Скоро той се върна и извика:
— Бързо всички лодки в морето! Подземието е на наше разположение.
— Къде е Волф?
— Той е тук заедно с гостилничаря и с един негов познат, който е клисар в черквата.
Каменна глава заповяда всички лодки да се спуснат в морето и като се качи в последната с четирима моряци, той се обърна към помощник-капитана на „Кабот“:
— Чу ли, капитан Хорс? Сватбата ще стане в черквата в шест часа следобед. Ще се върнеш с „Кабот“ и ще кажеш на барон Мак-Лелан това. Ще трябва да бъдете тук няколко часа преди сватбата. Внимавай добре да не пострадат корабът и хората, които остават на него. Добър път!
Отдалечиха се бързо в две различни посоки, защото се страхуваха да не би да се случи нещо непредвидено. Каменна глава достигна брега, където го очакваха Волф и гостилничарят.
— Няма ли никаква опасност? — запита той.
— Не, защото познат на моя верен приятел е бдял досега около черквата.
— Какво става с русата мис?
— Плаче денем и нощем, викайки барона.
— Кълна се във всички камбани на света, че ще плаче още съвсем малко — каза Каменна глава. — Корсарят скоро ще пристигне тук със седем американски кораба. Този път маркизът ще отговаря за всичко досега.
Докато говореха, моряците се строиха по четирима и започнаха да влизат в тъмното подземие, осветено само от два фенера. Подземието беше голямо. То можеше да събере четиристотин души.
— Сега да отидем и да разгледаме черквата — предложи старият бретонец.
Изкачиха се по една голяма каменна стълба и влязоха в храма. Клисарят запали една факла. При нейната светлина можеше да се разгледа добре черквата. Тя беше почистена и украсена със знамето и герба на маркиза. Всичко беше готово, за да стане венчавката.
— Сега да слезем долу и да си починем, докато чакаме определения ден — каза Каменна глава.
Слязоха при моряците, които си почиваха, пазени от четирима души.
Изминаха няколко дни, без да се промени нищо в подземието. Гостилничарят и клисарят отидоха в Сънди Хук за новини и да донесат няколко каси с бутилки.
— Тук ли е още онзи кораб, който видяхме вечерта?
— запита ги Каменна глава.
— Тук е и ще остане още, за да отнесе със себе си маркиза и неговата съпруга — отговориха двамата разузнавачи.
На петия ден Каменна глава и неговите хора чуха, че в черквата се разместват столовете. Хора ходеха насам-натам.
— Ако баронът не пристигне навреме и сега, ще загуби своята годеница — каза Каменна глава. — Но ние сме тук и ще се помъчим да изтръгнем русата мис от ръцете на маркиза или всички ще умрем.
На по-малко от две хиляди крачки се виждаха шест? запалени факли.
— Корабите! Корсарят! — извикаха няколко души в подземието.
— А горе започна венчавката — каза гостилничарят.
— Ето, камбаните бият. Всички по местата си!
— Напред, момчета! — извика Каменна глава. — Скоро русата мис ще стане маркиза Халифакс.
И моряците нахълтаха в черквата с извадени саби И насочени карабини. Черквата беше пълна с офицери и войници. Започна страшна битка. Англичаните бяха изненадани от внезапното появяване на тези корсари и се мъчеха да се спасят по някакъв начин. Те бяха без оръжие. Толкова бяха сигурни, че няма да бъдат изненадани. Черквата се покри с убити и ранени.
Маркизът обаче не се смути. Той разбра откъде идва тази изненада и здраво прегърна мис Мари, която беше ни жива, ни умряла. Така, закривайки се зад нея, той достигна вратата и започна да я дърпа към големия тримачтов кораб, който беше наблизо. Каменна глава видя всичко това, разбра, че този разбойник пак ще му се изплъзне от ръцете, остави моряците да се разправят с англичаните, а той се спусна в подземието. Качи се на една от лодките, които бяха оставили при идването си, и отплава към американската ескадра.
Сър Уилям се готвеше да отплава с една лодка към брега, когато Каменна глава се доближи до тях.
— Сър — каза той. — Ако искате да спасите годеницата си, трябва да нападнем този голям тримачтник и да го предизвикаме на морски бой, защото маркизът успя да отвлече на него годеницата ви.
Сър Уилям веднага се върна на кораба, от който току-що беше слязъл, и потеглиха веднага срещу тримачтника. Боят трая малко, обаче беше ужасен.
Американците превзеха тримачтника и сър Уилям се приближи до своя неприятел, като го запита:
— Предаваш ли се?
— Не!
— Остави Мари да се премести на един от моите кораби и после ще си видим сметките.
— Не ти отстъпвам Мари! — извика бясно маркизът.
— Без това момиче аз не бих могъл да живея.
— Нито пък аз. Още повече, че аз я обикнах преди теб. Отстъпваш ли ми я?