Страхът от възможността да бъде разбит корабът и да бъдат хвърлени във въздуха всички хора беше смразил екипажа. Дори господин Хауърд беше пребледнял и гледаше вторачено сър Уилям, като че искаше да го запита дали „Гръмотевица“ е обречена да свърши своите дни. Но баронът, винаги спокоен, хвана с една ръка немеца и го накара да седне върху един от топовете и го запита:
— Е, ти, Хулбрик, сега разкажи ми всичко от началото. Внимавай добре, защото на борда ни е палачът на Бостън… Струва ми се, ти го познаваш.
— Я, я.
— Говори, впрочем, ако искаш да си спасиш кожата.
— Аз искам да се върна в Германия.
— Но моят кораб не отива в Европа, мили мой.
— Това не е важно, аз искам да напусна Америка.
— Казаха ми, че джобовете ти са пълни със стерлинги. Англичаните плащат много щедро на наемниците, които събират от малките градове на Германия.
— Покажете ги веднага! — каза корсарят, насочвайки единия от пистолетите си.
Немецът изплашен изтърси джобовете си. От тях изпада истински дъжд от монети.
— И вие — каза корсарят, обръщайки се към останалите.
Тримата нещастници се приближиха и се отърваха от това толкова компрометиращо злато.
В същия момент Каменна глава, малкият Флок и две дузини моряци изпълниха кувертата около мачтата, вдигайки шум и олелия до небето. Между всички гласове баронът долови само една дума:
— Бомба!
— Тихо! — извика корсарят. — Викате, като че ли сте осъдени на смърт и не ще видите утре да изгрява слънцето над Атлантика… Каменна глава, остави твоите възклицания и говори бърже.
— Една бомба, коменданте.
— Къде беше скрита?
— Близо до вълнолома на Света Барбара, с филтър, дълъг два метра. Кълна се… щяха да ни хвърлят във въздуха, ако вие не ни бяхте казали да проверим.
— Беше ли запален фитилът?
— Не още.
— Ще платим на предателя.
Като стискаше майстор Хулбрик така силно, че костите му изпращяха, той направи знак на господин Хауърд.
— Сега, майстор Хулбрик — каза корсарят, седейки на едно буре, — развържи езика си и внимавай какво ще кажеш.
— Патре… — промърмори немецът.
— Остави настрана „патре“. Не съм човек, когото можеш да трогнеш. Кой ви снабди с тази бомба и фитил?
Немецът почеса едното си ухо, после другото и погледна върховете на обувките си.
— Кълна се в една камбана и тридесет рога от бизон на майстор Таверна! — извика Каменна глава. — Не бих му дал и една глътка вода, докато не каже всичко. Щях да му дам и бира и суджуци, но то какво излезе.
— Патре…
— Какъв небесен баща!… Бърже, говори! Комендантът иска да знае всичко.
— Лорд Клинтън… — отговори накрая немецът след дълга въздишка.
— За да разбиете моя кораб? — запита корсарят със стиснати зъби.
Немецът кимна утвърдително.
— Не влиза ли в този заговор и предателят маркиз Халифакс?
— Чух лорд Клинтън да говори за маркиза.
— Ах, куче проклето! — изръмжа корсарят с искрящи от гняв очи. — Не му стига, дето открадна годеницата ми!… А и праща предатели да ме убият.
Обиколи три-четири пъти около бурето, после се спря и запита немеца:
— Колко са ви дали?
— Сто стерлинга.
— И за една такава мизерна сума, вие, безделници, щяхте да изпратите двеста души във въздуха!?
— Не хора, патре. Само корабът. Аз не бих си позволил да оставя да умре моят приятел с твърдата глава.
— Ти си дошъл да ми предложиш една лодка — каза бретонецът — и да изпратиш всички мои приятели на онзи свят! Ах! Лакомецо за луканки!…
— Отведете бърже този човек — извика корсарят.
— Един момент, коменданте — каза Каменна глава. — Искам майстор Хулбрик да ми каже дали неговият брат, който ми помогна да мина в замъка в Оксфорд, се намира още на кораба на маркиза.
— Да, патре… — отговори Хулбрик.
— Кълна се…
— Долу камбаните, Каменна глава — каза малкият Флок, — така ще бъде по-добре за всички ни.
— Чухте ли, сър Уилям, неговият брат се намира на тримачтовия кораб? — изненадан запита бретонецът. — Аз познавам този младеж.
Баронът не отговори. Обърна се към своя помощник и каза:
— Господин Хауърд, откачете една лодка и се отправете към корабите на американците. Съобщете им за това, което се случи, и ги предупредете да прегледат добре своите кораби и около пристанището. Защото лорд Клинтън не би се спрял пред нищо, само и само да разруши най-добрата американска флота.
— Веднага, коменданте — отговори помощникът. — Вятърът е слаб. Ще имам достатъчно време, за да изпълня мисията си и да ви настигна.
Корсарят остана няколко минути върху мостчето, гледаше разсеяно моряците, които спускаха голямата лодка, въздъхна дълбоко и влезе.