Изумен, Модиун се вторачи в хората-животни. Преди да успее да каже каквото и да било, човекът-мечка с весел глас му извика:
— Помислихме си, че не би имал нищо против да отидем заедно на закуска?
Поканата бе приета радушно от тялото му и Модиун не се поколеба. Всъщност, до пристигането на Судлил иззад бариерата, той действително нямаше какво да прави тук. Смътно му бе хрумнала интересната идея да направи пътешествие по планетата, да огледа. Когато след време отново се присъединеше към своите от човешката раса, пуристите със сигурност щяха да му поискат възможно най-подробен отчет. Туризмът обаче можеше да почака. Поне докато мине закуската. Модиун се усмихна.
Излезе на прага. Извъртя се на пети. Затвори вратата зад себе си. Отново се обърна. Здрависа се с всеки един от хората-животни. Неррл се оказа последен.
— Разполагаме с достатъчно време — каза му той. — Заседанието на комитета ще продължи от единайсет часа.
Денят и днес щеше да бъде прекрасен. Когато поеха, Модиун дълбоко вдъхна и отбеляза, че въздухът е чист и свеж. Поне до него не се бяха докосвали. В изключително настроение, Модиун непринудено запита своите спътници:
— Как премина вчерашното изслушване в залата?
Четири гърла му отвърнаха с недоволно ръмжене.
— Отвратителни хиени! — оплака се Дуулдн.
Другите изразиха същите чувства и от реакциите на Модиун му стана ясно, че на хората-животни не им бяха разрешили да изкажат мнението си само заради това, защото не са били подходящо облечени. Така те разстроени и отчаяни бяха останали да седят сред публиката като слушатели, а неуместните свидетелства в полза на тяхната гледна точка ги бяха осмели, поставили ги бяха в глупаво положение пред комисията.
— Можеш да бъдеш сигурен, че днес ще сложим точка на този въпрос — измърмори Дуулдн с мъркащия си глас.
Дръпнатите очички и интонацията му, смътен намек за яростта на ягуара, за което свидетелстваше и избилата по бузите лека руменина, придаваше на думите му определена свирепост.
Спомнил си какво му бе казал Нунули (целта на кораба бе вече избрана), Модиун изпита съжаление към своите спътници. Някаква реакция в тялото му го подтикна.
— А защо и аз да не дойда с вас? — предложи им той. — Ще ми се лично да видя тези прословути хора-хиени. Няма да се изказвам, просто ще наблюдавам.
Модиун казваше истината. Той действително искаше да ги види.
Четиримата хора-животни останаха във възторг.
— Може би ще те накарат да им разкажеш за Нунули — предположи Иггдооз.
— Но трябва да си намери други дрехи — избуча Руузб, — да се облече като нас.
— Аз нямам намерение да се изказвам — повтори Модиун.
След като закусиха и взеха назаем костюм за Модиун, те изведнъж забелязаха, че времето бе отлетяло за миг. Заедно с останалите Модиун забърза към улицата, където прелитаха автомобили. Почти веднага към тях приближи кола и ги взе.
Целта им се оказа високо здание в центъра на града. Асансьор ги качи на един от последните етажи. В коридора по лицата на спътниците на Модиун се появи угодническо изражение и съвсем скоро те изшептяха своите намерения в ухото на двуметровия пазач — човек-хиена, който стоеше пред затворената двойна врата, водеща, най-вероятно в заседателната зала. Съществото поклати глава, помоли ги да пазят тишина и съвсем тихо отвори вратата достатъчно широко, за да могат те да се промъкнат един след друг вътре.
Модиун седна отзад и погледът му се плъзна над множеството глави на най-странни същества. Тук присъстваха дори няколко представители на насекомите, разбира се, не бяха носачи. Впоследствие се изясни, че и те бяха тук, за да депозират и отстояват свое някакво мнение. Модиун не се заслуша в доводите им, така и не разбра какво искаха.
Вниманието му бе приковано върху членовете на комисията, състояща се единствено от хора-хиени. Бе невероятно. Той изпита непреодолимо желание да отиде по-близо до тях, да ги види, да ги огледа. По-късно обаче установи, че към комисията приближаваха само онези, които вземаха думата. Хрумна му, че е длъжен да узнае колкото се може повече за хората-хиени, след като имаше намерението да оспорва правото на комитета да взема решения. Защо пък да не го направи?
Затова когато Неррл изказа своите изпълнени със страст доводи и беше отпратен, Модиун му направи знак да се приближи. Шепнешком му съобщи, че е премислил и би желал името му да бъде включено в списъка на изказващите се.
Човекът-лисица, който се бе наклонил, за да изслуша молбата му, се изправи в цял ръст, два метра и тридесет и два, и изненадано заяви: