Човекът-хиена, който задаваше въпросите, имаше сурово изражение. В ръката си държеше някакви бумаги. След като Модиун произнесе маймунската версия на името си, офицерът заби нос в листата и с официален тон нареди:
— Произнесете го буква по буква!
Модиун търпеливо се подчини. Съществото се взира в документите още няколко мига.
— Това е за вас! — каза, като му подаде една от листовките.
Човешкото същество я пое озадачено.
— За мен ли? Какво е това?
— Призовка.
— Призовка? Каква призовка?
Модиун действително бе заинтригуван.
Човекът-хиена се раздразни.
— Прочетете я. Ще ви стане ясно за какво става въпрос.
Той махна с ръка към униформените. Групичката застина.
— Надясно! Ходом, марш! — заповяда командирът.
Шумът от стъпките им бързо заглъхна.
Четиримата приятели на Модиун се бяха втренчили в него.
— Какво беше това? — запита го Руузб, който бе най-близо до него. — Какво ти даде?
— Призовка! — отговори му Модиун.
— Какво?
Модиун подаде призовката на човека-мечка. Мечокът огледа сгънатия документ, после бавно и високо зачете заглавката най-отгоре върху бланката.
— „Държавата срещу Модиунн“!
Подир което надигна очи.
— Модиун си ти, правилно! — отбеляза. — Но кой е този „държава“?
Модиун не можа да сдържи усмивката си.
— Държавата, това е правителството.
И млъкна. Усмивката му се стопи, когато осъзна смисъла на собствените си думи. В крайна сметка изрече:
— Вероятно става въппрос за онези хиени, заграбили властта.
Видя как бледорозовото лице на Дуулдн се навъси.
— На заседанието ти каза истината, Модиунн. Какво право имат хората-хиени да решават накъде трябва да полети космическият кораб?
Лицето му вече бе добило заплашително изражение. Дебелите мускули по челюстите му странно потръпваха. Той стисна зъби с почти металическо проскърцване и довърши:
— Никога по-рано не се бях замислял над това.
— Да, въпросът наистина бе хубав. — намеси се и Руузб. — Дяволите да го вземат, двамата с теб — и той изгледа човека-ягуар, — можем да се справим с дузина хиени, без да ни е необходима подкрепа? Защо те ще ни наставляват какво трябва да правим?
Погледът на Модиун се местеше ту от единия, ту на другия от двете силни животни. Лицата на двамата бяха почервенели, явно емоционалният им източник бе раздразнен и вътрешно те кипяха. Човешкото същество се замисли, че в крайна сметка диващината може и да бе скрита, но не чак толкова надълбоко… Не беше за вярване, но…
За него това се оказа решаващо. По-добре бе да внимава с приказките в бъдеще. Явно опитът да раздразни тези хора-животни нямаше да доведе до нищо добро. Така можеха да си навлекат само неприятности.
— Успокойте се, приятели — извика им той високо. — Да не се вълнуваме толкова. Не е необходимо.
Измина още минутка, но напрежението продължаваше да тегне във въздуха. После лицата им започнаха да възвръщат цвета си. Дуулдн протегна ръка и грабна документа от ръката на Руузб.
— Дай да видим! — рече.
— Чакай — възрази човекът-мечка.
Ала реакцията му бе прекалено бавна. Приятелят му вече разгръщаше призовката. Човекът-ягуар се взря в първите думи и като че за няколко секунди онемя от онова, което беше прочел. После заяви на висок глас:
— Това е съдебна призовка за криминално престъпление.
— Съдебна призовка за криминално пррестъпление ли? — не повярва Неррл.
Четиримата мигновено се отдръпнаха от Модиун. Отделиха се настрани и го загледаха.
Сега на лицата им се бе изписало недоумение. Ореолът на невинност като че ли ги бе изоставил за миг.
— Как мога да бъда криминален престъпник в свят, в който престпълението не съществува? — запита ги Модиун.
— Да. Той има право! — каза Модиун. — Какво е могъл да направи?
— Какво ли? Не знам… — със съмнение произнесе човекът-лисица. — Щом хората-хиени твърдят, че е престъпник, вероятно е истина!
Млъкна, а после изненадващо продължи:
— Хубаво е да спорим за това как на тях им се е удало да влязат в правителството. Но фактите са си факти — те са това, което са!
Модиун се обърна към Дуулдн.
— Там трябва да е написано в какво ме обвиняват? В какво?
— А, да — отзова се Руузб. — Прочетете!
Човекът-ягуар отново поднесе листа към светлината и с мекия си дълбок глас произнесе:
— Обвинението е… хм, да… Ето го… Че е повреден терминал на компютър, че е проникнато по незаконен начин в стая за временно ползване…
Той примига.
— Хей, ами че това е несериозно престъпление.
Той за сетен път се вглъби в призовката.
— Тук се казва, че трябва да се явиш в съда следващия… хм… вторник. А дотогава, чуйте… Всички честни граждани се призовават да не общуват с обвиняемия! Отнася се за нас, честните граждани! Значи — той поклати глава към Модиун, — ще останеш съвсем сам до следващия вторник!