В този момент той забеляза нещо, което преди това не му бе направило впечатление — избраният от Судлил дом бе най-високият в града. Те стояха на върха на хълма и гледката, откриваща се пред тях, бе невероятна. Даже върховете на далечните небостъргачи, като онзи, по чиито стълбища беше препускал, бяха по-ниски от мястото, на което се намираше Модиун.
„Може би на Судлил й харесва не разнообразието на цветовете, а височината?“ — запита се. Трябва да бе точно така, защото и той самият бе впечатлен.
Хрумна му, че като опитно човешко същество, трябваше нещо да направи.
Но какво?
Огледа се. Автомобилът ги беше оставил пред централния вход. Алеята минаваше покрай къщата и продължаваше вдясно зад нея. Очевидно правеше кръг, защото автомобилът се появи малко по-надолу и продължи със същата скорост по пътя, по който бяха дошли.
Модиун внимателно се вгледа в постройката. Ако къщата вече беше заета и някой живееше в нея, отвън не можеше да се разбере. Наблизо не се чуваше никакъв звук, нищо не трепваше. Не, все пак имаше някакви звуци. Хладният бриз разрошваше храстите, накапалите листа с шепот се въртяха по вечната пластмасова алея. Неочаквано се обади и кукувица.
Той се отправи към входа. Усети, че и жената се беше обърнала. Модиун назова истинското си име на компютъра на вратата… и Судлил се приближи до него. Модиун натисна дръжката. Побутна вратата. Обърна се, пристъпи към жената и с едно движение я взе в ръце.
Изненада го тежестта й, но предаде на мускулите си команда допълнително да увеличат усилията и без затруднение пренесе Судлил през прага.
Леко задъхан, той отпусна тялото й на пода и я задържа, докато тя установи равновесие. Судлил остана изненадана от поведението му.
— Какво беше това?
— Сватбена церемония — спокойно отвърна Модиун.
Обясни й, че по време на ареста бе имал възможността да гледа разни драми по телевизията и в заключение допълни:
— Филмите бързо ми омръзнаха, престанах да ги следя. Но една двойка животни направиха същото. Така че… — той сви рамене, както често правеше Дуулдн, — запомних някои подробности.
— Значи сега аз съм твоя жена? — Судлил изглеждаше заинтригувана.
— М-да-а-а.
— Ами… — започна тя неуверено. — При такива обстоятелства мисля си…
— Разбира се, не ще и съмнение — отвърна Модиун. — След като ще имаме сексуални отношения…
Тя поклати глава и се обърна.
— Да огледаме как изглежда нашия дом след три хиляди години.
Модиун не възрази. Вървеше след Судлил от стая в стая. Всичко в къщата изглеждаше много по-хубаво, отколкото го описваха обучаващите машини. Към трите спални имаше бани. Стометрова всекидневна. Огромна трапезария. Кабинет. Множество неголеми стаи за малки животни с отделни бани, две стаи, чието предназначение му бе непонятно, и столова с автоматично оборудване.
Обучаващите машините не бяха успели да им предадат красотата на мебелировката. Всичко бе изкусно направено от нерушаща се пластмаса. Формата на полираните повърхности по своеобразен начин отразяваше светлината. Отдавна починалият майстор-декоратор бе добил желания ефект: палисандрово дърво сияеше в едната спалня, в другата имаше имитация на антика. Неголемите дивани във всекидневната бяха от тиково дърво. В същата огромна стая откриха удобни кожени кресла, пищни китайски килими и драперии, които приличаха на гоблени.
Младоженците преминаваха от стая в стая, Судлил беше безкрайно доволна. Най-сетне двамата се установиха в столовата, където Судлил многозначително му подхвърли:
— Дори няма да ни се налага да излизаме, за да се храним…
Модиун предусети какво искаше да му каже. Стори му се неразумно да не й обърне внимание на отрицателните аспекти на това начинание.
— Както знаеш — продължаваше жената, — по време на растежа ние се подложихме на някои нежелателни унижения. Да се храним и след това да изхвърляме ненужните за организма ни ексременти. Да спим и по такъв начин да си губим времето. Необходимостта да седим или да стоим… Всичкото това е доста неприятно. Така или иначе, свикнахме. В крайна сметка сега ни се предоставя възможността да вършим тези неща у дома, в уединение.
Модиун бавно изрече:
— Не трябва да забравяме все пак, че Нунули по всяка вероятност знаят къде се намирам, а надявам се са осведомени, че и ти също си тук!
— Погледнато в исторически план, тези въпроси не засягат жени, не ти ли е ясно? — прекъсна го Судлил. — И понеже с теб слязохме на по-ниско еволюционно ниво, като мъж ти несъмнено си задължен да се заемеш с тези подробности.