Модиун внезапно бе озарен от идея. Судлил винаги бе ценена заради устояването на своята женска позиция. Очевидно тя бе имала време да обмисли своето ново състояние. Така сега тя демонстрираше своята нова философия. Интересно! Само дето не отчиташе факта, че ако Нунули се захванеха с нея, влиянието, което щяха да й упражнят, щеше да бъде същото, каквото упражняваха и над него.
Жената провери няколко шкафа, после доволна, се обърна към Модиун.
— Така, огледахме къщата… — каза му. — Какво ще правим оттук нататък?
Модиун й довери желанието си да направи околосветско пътешествие. Намерението му обаче бе да изчакат няколко дена, докато изтече срока на наказанието му, нещо, което не й каза направо. Судлил търпеливо го изслуша, след което отново запита:
— Хубаво, но какво ще правим днес?
Модиун не смяташе, че е объркан. Той просто се приспособяваше към несекващата й необходимост по всяко време с нещо да се занимава, да не бездейства.
— Можем да подновим нашите философски спорове, както правехме зад бариерата… — предложи.
Тя го прекъсна с многозначителен нотка в гласа.
— В тези нови тела мислите ни не могат да са носители на същите ценности!
Модиун сякаш не я чу. Продължи.
— Бихме могли да поседим, да полежим, да почетем книги за животните в кабинета, а след това да обядваме. Да погледаме после телевизия и в края на деня, разбира се, да си легнем.
— Имаш предвид просто да седим, така ли?
Реакцията й бе озадачаваща, Судлил изглеждаше изумена. Докато говореше, не сваляше поглед от лицето на Модиун. От изражението му навярно се беше досетила, че за него това също е в известен смисъл проблем. Бавно изрече:
— Знаеш ли, чувствам в мозъка си… възбуда. Все едно всичките ми нервни сектори, направляващи двигателната активност, се поддават на влиянието на всеки мой поглед, на всеки особен звук. Същото се получава и при всяко натоварване на краката, дори и когато вятърът гали кожата ми. А обонянието и вкусът пък ме карат да се чувствам неловко, леко ме отвращават. Искам да се движа?
Тя го изгледа.
— Разбираш ли?
Изслушал признанията й, Модиун се усмихна с разбиране и търпимост.
— Сигурно си забелязала, че тези усещания са станали още по-настойчиви след преминаването ни отвъд бариерата. Това са все познати и прекрасни неща, а пътищата на нервните ни импулси отдавна са ни известни. Но тук — той се огледа, — тук домът, градът, хората — всичко е ново и ни възбужда по нов, своеобразен начин, колкото и да е обичайно. Нужно е на всяка цена да разбереш, че това са физиологични импулси, телесни реакции, а тялото трябва да се управлява от философски идеален разум. Дотогава си затваряй очите колкото е възможно по-често. Ако това не помогне, то ставай и танцувай, както животните! Често го правех, докато по време на ареста стоях затворен у вкъщи, особено докато слушах определена музика!
Той свърши и по изписалото се на лицето й изражение Модиун видя, че думите му бяха предизвикали у нея реакция на съпротива, същата, каквато и тя самата бе открила, сблъсквайки се с обонянието и осезанието. Затова побърза да допълни:
— Но може би ти имаш някакво друго предложение?
— Защо да не правим секс? — Тя наистина беше готова с предложението си. — При животните сексуалният акт отнема час или два, знаеш. Тъкмо ще дойде време за обяд. А след като се нахраним, можем да решим какво ще правим довечера.
Според Модиун моментът не бе най-подходящ за такъв род занимания. Кой знае защо той си беше втълпил, че секс се прави късно вечер или рано сутрин. Но вече беше установил, че за Судлил приспособяването към новото й тяло бе твърде силно преживяване.
„Много добре! Идеално!“ — помисли си.
И докато я превеждаше през най-дългия овал към най-голямата и красива спалня, с развеселен глас забеляза:
— В светлината на историческото ни развитие Дода вярва, че докато окончателно ние не сме еволюирали в хора, единствено някои святи личности са могли да живеят без въобще да правят секс! Очевидно каквото и да са направили Нунули, те са развили у нас това свято свойство — предполагам, че тази дума е свързана с примитивната философия. Така сме успели да се издигнем от стадия на хора-животни и да се превърнем в истински хора.
Той свърши, но веднага бе споходен от друга мисъл.
— Твоите полови органи приличат ли на гениталиите на жените-животни? — запита я.
— Никога не съм ги сравнявала — отговори Судлил. — Външно сякаш да, на пръв поглед!
— Направих си труда да огледам няколко женски индивида… Така че бих могъл да извърша точен и обстоен анализ…
— Добре — съгласи се жената.