Идеалното равновесие, което беше оставил човекът, преди да се оттегли зад бариерата, бе нарушено от завоевателите Нунули. Какво нещастие! Явно трябваше да се действа в това направление!
После Модиун осъзна, че четири изгарящи от нетърпение погледа все още бяха втренчени в него и хората-животни чакаха отговор. Това му напомни, че преди всичко той имаше да изпълнява едно задължение.
— Налага се да изляза на здрачаване, но ще се върна към девет, девет и половина. Нали няма да е твърде късно?
Те пламенно го увериха, че не.
С падането на нощта Модиун се озова там, където преди един месец Екет го беше довел… и където той бе срещнал Судлил. Съзнанието му все още пазеше ясната картина на местността и възможния път, по който автомобилът да може да го преведе през пустеещото поле. Както и бе предполагал, роботът-автомобил се подчини на човешкото му име.
Скоро Модиун стоеше на хълма, извисяващ се над онова, което до неотдавна бе долина и където хиляди бяха живели в рай. Сега всичко тук беше изчезнало: градините, каналите, плувните басейни край тях, прекрасните домове и златистите морави, които образуваха централната част на хиляда и петстотин метра в диаметър. Липсваше също и външният жилищен район, където бяха разположени домовете на насекомите и животнитде, слуги на човека. На мястото, където се бе намирало градчето с останките от човешката раса, сега бе издълбана дълбока осемстотинметрова яма — пет километра на дължина и три километра на ширина.
Ако Модиун възнамеряваше да излети в космоса, то може би след време щеше да му се наложи да потърси сметка за всичкото това, сторено от членовете на комитета.
Той внезапно разбра, че действително трябваше да постъпи точно така.
XV
В самото начало Модиун се погрижи да си намери собствена постоянна кабина. След като се раздели с четиримата си приятели, които имаха запазени помещения, той тръгна напосоки по един коридор и скоро стигна до врата, зад която се откриваше гигантска зала.
Зашари с поглед и бързо разбра, че диаметърът на това помещение бе повече от километър, а височината не по-малка от сто метра. Накъдето и да се обърнеше, навсякъде растяха дървета, в далечината зеленееше пасище и, разбира се, хиляди хора-животни се наслаждаваха на приятната гледка на това открито пространство. Беше идеалното място да проведе тук първите свои няколко часа на борда на звездолета. Модиун понечи да мине и установи, че вратата беше заключена.
Към него се приближи жена-животно. Беше облечена с вкус и напомняше — ами да! — напомняше на женска маймуна. Тя изгледа преценящо двата метра и четиридесет на Модиун от висотата на своите два метра и двадесет, после заяви:
— Тези оградени места, господине, са един вид неприкосновени. Когато на борда на звездолета има толкова много пасажери, откритите пространства трябва да се ползват само в определени часове. Ако ми дадете името си и номера на вашата кабина, ще ви запиша и ще гледам да ви информирам, за да можете да дойдете в назначеното време.
Ситуацията бе неочаквана, но разумна. Тъй като все още нямаше кабина, Модиун отрицателно поклати глава в отговор на нейното предложение. Но продължаваше да изучава жената с неприкрит интерес.
— От коя част на Африка сте? — запита я.
— От източното крайбрежие. — Тя очарователно му се усмихна и стана още по-привлекателна. — Откъдето идват най-красивите… Не желаеш ли да се настаниш в моята стая?
На Модиун му стана интересно.
— Как бихме могли да уредим това?
В отговор на неговото съгласие тя се усмихна възхитително.
— Ако жената успее да си намери мъж, това й дава правото на голямо легло. Има по няколко такива във всяка обща спалня.
— Идеята ми се струва чудесна! — каза Модиун. — Къде е спалнята?
— Сега ще ти напиша! — нетърпеливо отвърна тя.
Той наблюдаваше как тя набързо измъкна от чантичката си малък бележник и с изящен миниатюрен почерк написа няколко редчета. После откъсна листчето и му го протегна:
— Ето.
Модиун пое бележката, погледна и прочете: Палуба 33, секция 193, коридор Н, спалня 287. И подпис: Трьолдн.
Той пъхна бележката в джоба си. Жената-маймуна го запита:
— А ти как се казваш?
Той й даде своето африканско име — Модиунн, след което добави:
— Ще се видим довечера, преди лягане.
Вечерта настъпи, а след нея нощта. Дойде времето да отиде на адреса, който му бе дала Трьолдн.
През нощта жената-маймуна разбуди Модиун. Покатери се върху него, докато той продължи да лежи по гръб. Жената бе по-скоро тежичка и докато обмисляше възможността дали да й позволи да лежи така върху него без коментари, Модиун наруши мълчанието и с тих, вежлив тон я запита: