— Събуди ли се?
— И още питаш дали съм се събудила! — отвърна му и тя също така тихо.
— По такъв начин ли са свикнали да спят маймуните от твоята част на Африка? — запита я той.
— За Бога, какви са тези въпроси, дето ми задаваш? Ти мъж ли си или какво?
Наистина, по въпроса можеше да се спори.
— Хайде да обсъждаме подобни загадки на сутринта, искаш ли? Сега просто ми се ще да поспя мъничко.
Последва дълго мълчание. После, без нищо да промълви, жената се отдели от него и извъртя в другия край на леглото. Вероятно остана там, защото повече го безпокоиха. Когато на сутринта Модиун се събуди, Трьолдн бе станала и нещо правеше в далечния край на спалнята пред някакво огледало.
Модиун започна да се облича. Наведе се да обуе обувките си и почувства как подът отдолу потрепера. Събитието бе така значимо, стана за един бегъл миг и носеше в себе си такава енергия, че мозъкът на Модиун отбеляза този факт, без съзнателно разпореждане.
В главата му нахлуха картини.
В началото бяха само вълни в затворено пространство. Квадрилиони движещи се линии, които създаваха един видим свят.
„Магнитно-гравитационни вълни! — помисли си Модиун. — Разбира се, че е така… Корабът трябва да промъкне през магнитно-гравитационните полета на Земята, за да може гигантската му маса да се отскубне от гравитационните сили!“
Значи излитаха. Съвсем леко. Простичко. Без никаква опасност и напрежение.
Съзнанието на Модиун се успокои, картините се измениха. Появи се лицето на човек-хиена: офицер в униформа с медали, който седеше в голяма стая някъде на кораба. В стаята блестяха механични уреди, други хора-хиени в униформа стояха пред пултове и командни табла с прибори.
Сцената избледня, изчезна. За кратък миг се появи спокойното сиво и гладко лице на Нунули, опасано от коси, чиито кичури бяха плъзнали отгоре му като червеи. Очите на съществото, подобни на сивозелени валма мъгла, се бяха взряли право в очите на Модиун.
После и тази картина изчезна.
Модиун най-сетне се обу и осъзна, че изпитва удоволствие. Сега, когато вече бяха поели в космоса, той можеше да отиде да хапне. Беше се разбрал с другите да не ходи в столовата през целия вчерашен ден и така беше направил, ала подобно деяние поставяше в затруднение тяло като неговото. Впрочем, подобни проблеми сега можеха да бъдат решени.
Модиун скочи на крака и приближи жената-маймуна.
— Ще се видим довечера! — подхвърли й весело.
— Не те съветвам отново да идваш! — отряза го тя.
Модиун, който почти бе тръгнал, се извъртя на пети и я загледа.
— Долавям враждебни нотки в гласа ти — отбеляза. — Това ме учудва, защото се държах с теб твърде галантно!
— Не ми е нужна такава галантност! — последва безпощаден и сух отговор.
Хрумна му, че раздразнението на Трьолнд навярно е свързано с мистериозното й нощно поведение. Запита я дали е така.
— В това ли е причината?
— Разбира се, че е в това! — отговори рязко жената-маймуна. — Смятам, че един мъж трябва да се държи като мъж, когато е с жена!
— О! — едва успя да произнесе Модиун.
В съзнанието му блесна просветление, той всичко разбра. Запротестира:
— Нима вярваш в съвъкуплението, от което се раждат смесени видове?
— Кой ти говори за съвъкупление? — подхвърли му тя.
Въпрос-загадка. Но той си спомни за неудачата си със Судлил.
— Имам проблем, който трябва да разреша. — започна да й обяснява. — Нека най-напред да се консултирам с моите приятели, а после отново да поговорим?
— Не си прави труда! — хладно отвърна Трьолдн.
Явно беше в лошо настроение. Модиун прекрати всякакви разговори и излезе.
Запъти се право към столовата, която бе забелязал по пътя предната вечер, преди да сигне до кабината на жената-маймуна. Назова в компютъра истинското си име и малко след това носеше табла към една масичка в ъгъла. Съсредоточено, без да бърза, изяде онова, което му бяха сипали. Тогава забеляза униформените хора-хиени, които се подредиха край четирите входа на столовата.
Модиун въздъхна. Пак ядове, пак щяха да му досаждат.
Нова мисъл прониза съзнанието му: „А колко още ще трябва да ги търпя?“
Усещането отмина. В столовата бе влязъл човек-хиена, върху чиято униформа имаше повече златни нашивки, отколкото у другите. Хиената не се поколеба, отправи се право към Модиун.
— Името ви е Модиунн? — запита го той любезно.
— И ако е така? — отвърна на въпроса му с въпрос Модиун.
— Тогава почтително ще ви помоля да ме придружите до кабината на Нунули, Стопанин на този кораб.
Бурното чувство, обзело отвътре Модиун, бързо охладняваше пред вежливия тон на офицера. Не се изпари напълно, но автоматически се активира любезността.