— Какво би желал той?
— Би желал да ви зададе няколко въпроса.
— Не бих могъл да си представя нито един важен въпрос, който той може да ми зададе и да получи от мен многозначителен отговор. Тъй че отговорът ми е не, няма да ви придружа.
Човекът-хиена изненадващо се смути.
— Но — запротестира той, — как бих могъл да се върна с подобно известие? Доколкото знам, ще бъда принуден да употребя сила, ако убеждението не помогне. Макар да не съм получавал инструкции за подобен род случаи.
Модиун с достойнство отвърна:
— Предайте на този господин, че ако той благоволи да ми отдели каюта на борда на кораба, а после пожелае да ме посети в нея, ще го приема с удоволствие.
По лицето на човека-хиена се изписа облекчение.
— Благодаря ви — каза. — Трябваше ми някакъв отговор.
И си отиде.
Това бе всичко. Часовете се нижеха, не идваше никаква ответна реакция. Изглеждаше странно. После Модиун реши, че Нунули са интриганти и без съмнение, крояха някакъв план, по същия начин, както бе станало с арестуването му на Земята. Само дето му беше трудно да си представи какъв. Така или иначе, като не можа нищо по-добро да измисли, той реши да навести своите приятели.
Оказа се, че те се помещават в също такава спалня, каквато и Трьолдн, само че за мъже. При първия оглед на голямото помещение с разположени една над друга койки, Модиун не успя да открие никаква следа от четиримата си другари, които напразно търсеше. Приближи една от кушетките, където човек-мишка и човек-лисица, малко по-нисък от Неррл, играеха карти, и ги запита за своите познати.
Въпросът му предизвика мигновена ненадейна реакция. Човекът-мишка хвърли картите на леглото, скочи на крака и завика с писклив глас другите, насядали по съседните кушетки:
— Този тип тук търси ония четиримата!
Може би половината от мъжете в стаята чуха крясъците му и вкупом наскачаха. Привлечени от суматохата, най-отдалечените се огледаха или просто седяха. Някои от тях обаче се изправиха.
Вляво от Модиун, нисък и широкоплещест субект, с лице слабо напомнящо лицето на тигър, властно вдигна ръка към него и му извика:
— Хей, ти, ела тука!
Модиун се смая, но така или иначе не приближи. Зад него човекът-мишка зацърка:
— Арестуваха ги! А на нас ни наредиха да разпитваме всеки, който дойде да ги потърси. Кой си ти?
XVI
„Глупаци!“ — помисли си Модиун. Бе най-неприятната ситуация, в която беше попадал. Разбра това и автоматически се обърна. Погледна към вратата, през която току-що бе влязъл.
Пътят вече бе отрязан. За няколко мига — от първия крясък на човека-мишка до реакцията му към човека-тигър, седем същества бяха застанали между вратата и Модиун. Мирното отстъпление от зони на възможно насилие, част от жизнената и мирна философия на човека, се оказваше невъзможно.
Модиун се примири с неизбежния сблъсък.
Групата бързо стана шумна, буйна и докато той стоеше в нерешителност, съществата стягаха обръча около него, тикаха се един друг и го блъскаха. От непосредствената им близост веднага го лъхна неприятната миризма на животинска пот. При все това той не се досети да я премахне. Не се и възпротиви и когато започнаха да го притискат в ъгъла. Всичкото това съставляваше частица от неудачния му опит да се махне оттук.
Юмрукът на човека-тигър изникна отнякъде и се стовари в лицето на Модиун. Ударът беше светкавичен, кос, лапата засегна горната част на главата. Болката бе незначителна, но намерението, което я бе предизвикало, възбуди Модиун.
— Защо? — запита той.
— Защото си вонящ мръсник, затова! — бе отговорът. — А ние знаем какво да правим с предателите и техните другари. Нали така, момчета? Казвам ви — такива трябва да ги убиваме!
Викът му беше подхванат от най-близкостоящите.
— Да убием този мръсник!
И в същото време няколко силни удара се стовариха по раменете и върху главата на Модиун. Той се отдръпна от своите нападатели. С горчивина осъзна, че тялото му явно ще бъде принудено да се защитава, когато натискът стане прекалено голям. Затова си подаде команда: никаква болка! Надигна лявата ръка да отразява юмручните попълзновения и тъй като така бе достатъчно неуязвим, със свободната разтресе челюстта на човека-тигър. Усети удара си като тласък в ставите, който се разпространи и в кръста. Не изпита наистина никаква болка, само сътресение.
Понеже не чувстваше действително никаква болка, а и така или иначе нямаше абсолютно никакъв опит в подобен род стълкновения, той не можа да сдържи реакциите си — удари отново. С изумление забеляза как човекът-животно се запрепъва назад четири-пет метра, след което огромното същество с грохот се строполи на пода.