Така, докато бягаше, и чувството, че е длъжен нещо да направи, също изчезна.
Модиун отново стана философ. С усмивка се замисли сериозно над идеята, че за малко не се остави да бъде въвлечен в дело, което реално не го касаеше.
Да, такава бе старата доктрина на привърженика на мира: безумствата на избухливите личности нямат край, затова е най-добре човек да стои настрана и да не позволява да бъде въвлечен в техните конфликти, да не отвръща на ударите им с удар, и по възможност да избягва всякакви емоции.
Да ги оставя да побеждават.
Защото леката победа размеква агресора, прави го по-слаб. Вярно е, тази доктрина понякога си има своите недостатъци и неудобства, но ако впоследствие човек съумее и не позволи да го намесят в стълкновение, или в краен случай успее да направи участието си минимално, то по-добре е да съхрани мира по такъв начин. Дори и да има ранени, така винаги е по-добре.
Беше огладнял. Модиун влезе в най-близката столова.
Докато седеше и се хранеше, присъства на същата сцена, както и сутринта. Хора-хиени в униформи се наредиха край всеки от входовете на пълното помещение. После същият високопоставен офицер почтително се приближи до него и му подаде някакъв документ.
На пръв поглед документът много приличаше на призовката, която Модиун бе получил на Земята. Още в мига, в който погледна листа, изпита силен прилив на топлина, надигащ се някъде от основата на гръбначния му стълб. Предусети физиологична ярост и побърза да запита:
— Какво е това?
— Длъжни сте да се явите в качеството си на свидетел в процеса срещу четирите лица, които се обвиняват, че нелегално са качили на борда на този кораб човек, нямащ такова разрешение. Процесът започва утре в девет часа сутринта и ще се състои на мястото, указано в поканата.
Не всяка фраза, буквално всяка една думичка от тези фрази, произнесена от човека-хиена, звучеше сензационно. Модиун реагира на всяко слово. Просто повтаряше: „О!“ „О!“ „О!“ Несъмнено това негово „О!“ изразяваше изумлението и крайното му недоумение.
Тайната на арестуването най-сетне бе разгадана.
Очевидно шпионите на Земята веднага бяха забелязали отношенията му с четиримата. И сега, когато бяха открили Модиун на борда на кораба (без съмнение благодарение на компютъра в столовата), някой се беше досетил за ролята на неговите приятели и по какъв начин те му бяха помогнали да се озове на кораба.
Трудно бе да се предвиди как щеше да завърши такъв процес. Явно Нунули отново бяха започнали една от своите хитри игрички. В края на краищата Модиун се надяваше с помощта на всичкото това да си изясни тяхната тайна цел.
Офицерът-хиена вежливо каза:
— Помолиха ме да се уверя, че вие ще присъствате на процеса в качеството на свидетел, както е указано.
Модиун се колебаеше. Искането бе твърде странно формулирано. Но какво му оставаше да направи? Разумът му подсказваше, че е длъжен да остави негодяите да правят, каквото си искат, и победили без борба, те най-вероятно щяха да се успокоят… Такива поне бяха философските му аксиоми.
Но си спомни и друго. Спомни си как бе призовавал хората-животни само преди един час. Макар обвинението да не изглеждаше толкова сериозно, вероятно то бе част от голяма интрига, заплетена срещу него. Така той зададе въпроса, който щеше всичко да реши:
— В съда ще има ли съдия и съдебни заседатели?
— Да.
— Уверен ли сте в това? — настоя Модиун. — Разбирате ли какво означава?
— Ще има съдия, който заедно с дванадесет съдебни заседатели ще разгледа свидетелските показания, а на обвиняемите ще бъде назначен адвокат.
Като че ли всичко бе справедливо.
— Добре — съгласи се човекът. — Ще присъствам.
— Благодаря ви.
При тези думи офицерът бръкна в джоба си и измъкна оттам друг документ и го подаде на Модиун.
— Това пък какво е?
— Казаха ми, че ако се съгласите да бъдете свидетел, ще ви бъде дадена отделна каюта… както пожелахте тази сутрин. Тук е написан номерът на каютата и местонахождението й.
С явно облекчение Мозиун пое бележката. Вече се питаше къде щеше да прекара втората нощ.
— Предайте, ако обичате, на Всемогъщия Нунули моята признателност. Кажете му, че оценявам неговата любезност!
Както и бе обещано, процесът започна точно в девет на следващата сутрин и в качеството на първи свидетел по делото бе призован Модиун.
XVII
Залата за съдебни заседания бе обзаведена точно така, както Модиун си я представяше по описанията на обучаващите машини.