— Въпреки това — възрази Модиун, — вие сте член на малобройна група, завзела всички важни държавни постове, в това число съдебната власт, където единствени хората-хиени имат право да водят процеси и да представляват съдебни заседатели. Това ме кара да подозирам, че вашата присъда би могла да се окаже не съвсем безпристрастна. Ако можете да ме убедите, че наистина ще бъдете безпристрастен, аз с радост ще отговоря на въпроса.
— Ще бъда безпристрастен! — категоричен бе съдията.
Модиун поклати глава.
— Боя се, че не можем да се разберем. Всеки може да твърди че съдът е безпристрастен. Но как можете да ме убедите, имайки предвид, че принадлежите към малцинството, узурпирало властта, как тогава ще ме убедите, че нямате предразсъцъци към обвиняемите?
— Отново съм принуден да ви помоля или да давате показания, или да се оттеглите! — хладно отвърна съдията.
— Да, ще давам показания! — отговори Модиун.
— Много добре! Тогава, какъв е вашият отговор?
— Арестуваните бяха с мен, когато се качих на борда на кораба!
— Ахххххххххх! — възкликна аудиторията.
Бяха реагирали като един. Бе една-единствена въздишка, сякаш много същества наведнъжж си бяха отдъхнали.
Чукчето на съдията призова към въдворяване на реда. Когато най-сетне в залата отново се възцари мълчание, Модиун се обърна към адвоката:
— Виждате ли, предполагам, че връзката на четиримата арестувани с мен се счита за важна улика против тях?
— А какво друго очаквате да предполагаме? — запита го съдията, едва прикривайки своето тържество.
Човекът го изгледа със съжаление.
— Предположението, че те са ме придружавали, не може да послужи за обвинение. Това че са били с мен, не означава, че те са знаели моите намерения! — Модиун махна с ръка. — Могат да съществуват множество подобни предположения…
Съдията кимна на прокурора.
— Продължете разпита на свидетеля и обърнете особено внимание на въпросите, който той повдигна. В края на краищата, той струва ми се отговаря напълно правдиво. Така че сдобийте се истината!
В предложението имаше смисъл, Модиун трябваше да се съгласи. При все че можеше да разсъждава философски за истината, той не възнамеряваше да лъже за изминалите събития. Ето как прокурорът започна да извлича от него признание след признание. В крайна сметка Модиун отговори утвърдително — да, четиримата обвиняеми предварително знаеха за намерението му да се качи на междузвездния експедиционен кораб. Да, истина беше, един от обвиняемите го беше предложил, а останалите се бяха съгласили с плана му.
Когато Модиун приключи, съдията хвърли бърз поглед към адвоката на защитата.
— Имате ли въпроси към вашия свидетел, господин адвокат?
— Не! — бе отговорът. — И не виждам смисъл да си губим повече времето, като продължаваме това съдебно заседание.
— Съгласен съм с вас! — прие съдията.
След което се обърна към арестуваните.
— Станете! — нареди им.
Четиримата обвиняеми нерешително се изправиха.
Съдията зачете присъдата.
— Имайки предвид, че вашата вина бе потвърдена от показанията на този свидетел… — започна той.
— Хей! — високо извика Модиун, като се опита да го прекъсне.
Съдията не му обърна внимание и уверено продължи.
— Разпореждам и четиримата да бъдете отведени във вашата килия…
— Ами съдебните заседатели? — разкрещя се Модиун. — Нали това е процес със съдебни заседатели?
— …и задържани там една седмица, докато пристигне отговора на върховния апелационен съд. Ако върховният съд не ви помилва, точно след седмица вие ще бъдете разстреляни от наказателното отделение, използващо оръжие с енергия N.
Той направи знак на полицаите, които стояха край задържаните.
— Отведете осъдените — нареди им. После се обърна към Модиун и с вежлив тон му заяви:
— Искам да ви благодаря за честните показания, които ни помогнаха да установим виновността на четиримата обвиняеми без допълнителни бюрократически процедури.
— Дали? — със съмнение отвърна Модиун.
XIX
„Направих всичко, каквото можах!“ — така поне си мислеше Модиун. Не бе нужно нищо повече да прави, просто трябваше да остави събитията сами да се развиват. През останалата част на деня и процеса тялото на Модиун кой знае защо оставаше неприятно сгорещено. Това разбира се, бе в резултат на безразсъдството на неговите жлези, които от философска гледна точка не можеха да понесат един идеален разум. А най-нелепото във физиологическата му привързаност към Руузб и останалите, бе, че той ги беше срещнал съвсем случайно.
„Не съм ги избирал заради особените им качества!“