— Такъв бе нашият живот, докато комитетът не ни показа как можем да му бъдем полезни.
Модиун беше разочарован.
— Това ли е всичко, което смятате да ми покажете?
— Това е резюме на нашата история, докато не се появиха Зувгите — сухо му бе отговорено. — Тъкмо онова, за което ме питахте!
Модиун отвори уста, готов да възрази, че отговорът не го задоволява. После се овладя. Осъзна, че току-що пред него бяха направили удивително разкритие.
„Зувгите!“ беше казал Нунули.
От контекста ставаше ясно, че това бе расата, към която принадлежеше комитета…
„Явно действително съм упражнил голямо влияние над него, след като получих такава информация!“ — помисли си Модиун. Дълги минути Модиун размишлява над името. В крайна сметка стигна до извода, че онова, против което искаше да протестира в началото, все още не бе доизяснено.
Затова и каза:
— Картините, които ми показахте, не обясняват резкия скок на развитие на Нунули от суровото монашеско съществуване до масовите убийства из цялата галактика. Как се е стигнало до такава промяна?
Зелените очи с недоумение го загледаха.
— Дали двамата говорим за едни и същи неща? — започна Нунули и изненадващо млъкна.
Ала след малко продължи.
— О, да! — очите му се разшириха, сякаш най-сетне той великодушно разбра за какво ставаше дума. — Онова, което ние правим от името на комитета, не е убийство!
— Разрешете ми да внеса яснота по въпроса — каза Модиун. — Вие или други Нунули сте унищожили човешката раса, или поне сте учавствали в нейното изтребване. В съответствие с вашето кредо, нима тук не става въпрос за убийство?
— Това е част от програмата на комитета по усъвършенстване на живота в галактиката.
Нунули вяло махна. Ръката му бе тънка, сива и лъщяща.
— По усъвършенстване на какво? — не разбра Модиун.
Съществото остана спокойно.
— Съжалявам. Налага се да ви помоля да бъдете така любезен и да ме напуснете. Желая да продължа моята почивка. Проблемът ви е решен — вашите приятели са в безопасност. Получихте и информацията, която искахте. Нали нямате намерение да настоявате при съвсем явното ми нежелание да продължим?
Модиун се поколеба. Думите на Нунули не му оказваха такова влияние, каквото бе следвало да се очаква. Много въпроси още се въртяха в главата му и нямаше как да не е обезпокоен, както го безпокоеше и нетърпението му към какъвто и да е протест.
— Намирам се в необичайно странно настроение — чу се да казва най-сетне. — Има доста неща, които искам да разбера.
Той не изчака Нунули да му позволи да продължи.
— Струва ми се, най-важният въпрос е да узная по какъв начин членовете на комитета получават подкрепа от раса като вашата?
В сивосинкавите мътни очички като че ли проблясна объркване. После на гладкото лице се появи изражение, сякаш Нунули се намръщи, ако можеше така да се определи. Когато съществото заговори, всичко в държането му като че искаше да каже: „Ами да, от само себе си се разбира!“
— Те са висша раса. В момента, в който един от тях влезе в контакт с нас, той внуши в съзнанието ни указана цел. Оттогава, след като открием планета с напреднала и развита култура и преценим, че са ни необходими изобретателни методи за действие, ние се обръщаме към член на комитета по същия начин да внуши в съзнанието на нашите лидери новите цели. Това е всичко. Тогава всякаква съпротива се прекратява.
— Аха! — обади се Модиун. Всичко бе започнало да се изяснява. — Цел, ами да, разбира се!
После запита многозначително:
— Когато Зувгите влязоха в контакт с Нунули, осъществяването на връзката мислено ли беше? Искам да кажа — имаше ли мислен разговор или някакъв мисловен диалог?
Нунули бе възмутен.
— Един член на комитета не разговаря никога с представител от по-нисша раса.
Модиун едва сдържа ликуването си. Победата му бе малка, но той беше узнал нещо, което Нунули не знаеха. Зувгите не можеха да предават мислите си двустранно в обикновения смисъл на думата. Енергията си обаче те можеха да използват, за да осъществяват внушения.
Цели, намерения — всичко можеше да бъде внушавано. В този смисъл Зувгите можеха да си разменят внушения. Най-вероятно съумяваха да се защитават от хипнотическото въздействие на взаимно внушение, да разговарят безпроблемно през километри и години пространство и време чрез посредничеството на Единното Психопространство. По подобен начин можеха да внушават на други личности, които нямаше как да се защитат срещу тяхното внушение.
Модиун остана поразен, когато разбра, че тялото му трепери под въздействието на такава информация. Трябваше да употреби усилие, преди да успее да каже: