Модиун им даде обяснението, което бе получил от високопоставения офицер-хиена.
— Както ми казаха, докато се пренасях — започна той, — тъй като не съм бил предвиден в списъка за спалните помещения, единственото свободно място се намерило сред каютите, запазени за офицерите.
— Дявол да го вземе! — не преставаше да се удивява Руузб. — Май наистина си струвало да си нелегален пасажер!
Модиун великодушно продължи:
— Приятели, защо не идвате да се храните тук с мен? Така ще можем да бъдем заедно!
Те охотно се съгласиха, а Модиун си осигури компания, което беше доста приятно. Не че компанията им бе изключителна. Те просто не спираха да говорят за предстоящото кацане. Темата стана неизбежна. След като отиваха на допълнителни тренировки, Модиун включваше телевизора на вътрешен обхват. На екрана се появяваха високопоставени хора-хиени, които говореха за същото. Един-единствен канал излъчваше музика и при това все различна.
На втория ден четиримата пристигнаха в неговата каюта с пакети и дълъг прибор, който излъчваше статистически заряд, веднага регистриран от една от системите на възприятие в мозъка на човешкото същество. Модиун огледа оръжието, видя, че е с неземен произход и конструкция.
— Твърде изобретателно! — произнесе, като върна оръжието на собственика му, човека-ягуар. На бузите на Дуулдн разцъфнаха познатите яркочервени петна.
— Ти подиграваш ли се! — запита той. — Много вода изчете, докато главата ми схвана как се действа с това чудо. А ти се държиш така, все едно всичко ти е ясно…
— Ами… — Модиун не знаеше какво да каже.
— Сигурно по-рано го е виждал в Африка? — подметна Руузб от другия край на стаята. — Нали, Модиунн?
Модиун с радост прие щастливото обяснение.
— Прилича на онези, които съм виждал в Африка — каза той спокойно. — Зарядът се намира в този удължен ствол. — Той посочи издутината, следваща долната част на цевта на това своеобразно оръжие, подобно на пушка. — Ако този бутон се натисне с палец, зарядът се освобождава. Съдейки по размерите, предполагам, че енергията, която се освобождава при мигновения изстрел, би могла да преобразува въздушна колона от петстотин метра в електростатичен проводник, а електрическият ток на малкото вътрешно динамо застига всяка цел без пропуск. Мисля си, че с хиляда ампера при шестотин и шестдесет волта, е напълно достатъчно да се убие даже и невидоизменен слон!
Той поклати глава и тъжно заяви:
— Колко жалко!
— Какво толкова му е жалкото? — запита го Дуулдн. — Сигурно ще ни се наложи да го използваме, за да се защитаваме. Знае ли се на какво ще попаднем?
Тъй като те не предполагаха истинската цел на експедицията, Модиун прекрати разговора.
По време на обяда, докато се хранеха заедно, Модиун научи, че кацането беше предвидено за следващата сутрин.
XXIII
По молба на Нунули, Властелинът на кораба, Модиун остана в своята каюта. При така стеклите се обстоятелства, подчертало бе съществото, това бе най-малкото, което той можеше да направи. Съветът на извънземното се стори разумен на Модиун. В крайна сметка, тук той беше неканен гостенин, затова трябваше да се показва и безпокои останалите колкото е възможно по-малко.
Нунули отклони рязко молбата му и не му позволи да наблюдава кацането по видеоустройството в каютата. Модиун отбеляза, че непосредствено след отказа тялото му изпита досада. Всъщност, той действително нямаше за какво да се забърква в неща, които пряко не го засягаха. От друга страна пък бе очевидно, че подобна инвазия щеше да се окаже скучна с безчислените си еднообразни действия.
Модиун не се постара да си представи какво ставаше отвън. Континентите на непознатата планета, които бегло бе забелязал в по-ранните стадии на приближаването на кораба, бяха с такива размери, от които ставаше ясно, че на планетата има достатъчно много обитатели, което пък му даваше основания да предполага, че съществата щяха да окажат съпротива на приложения срещу тях метод на завладяване.
Така той продължи обичайните процедури, които изискваше от него порасналото му тяло. Наближи време за лягане и той хапна набързо. После, когато се отпусна в очакване тялото да изпълни необходимите биологически функции, той си позволи да послуша протяжна животинска музика. Странно: циркулацията на кръвта му се усили, ударите на сърцето му зачестиха, очите му заблестяха. Музиката продължаваше да бъде за Модиун източник за обучение на неговите емоции, едно възможно обяснение за поведението на човека преди.
„Ние наистина сме произлезли от същества от съвсем примитивен тип!“ — хрумна му. И го достраша, като си помисли, че Нунули са открили именно този примитивен човек и безпогрешно са разбрали неговата уязвимост. Което, разбира се, нищо не означаваше. В края на краищата онова, което те смятаха, че са постигнали, и това, което действително бяха постигнали, бяха съвършено различни неща.