Размишлявайки над тези въпроси, той приключи с тоалета, съблече се и си легна.
Един час измина, после го събуди чукане по вратата.
„Някой почука — сепна се той. — Нима звънецът е развален?“
Но запали лампата и стана.
— Кой е?
— Аз съм, Нунули, Властелинът на кораба. Искам да поговорим!
— Защо не дойдете утре сутринта? — запита Модиун.
— Онова, което трябва да ви кажа, не търпи отлагане!
Интелектът на Модиун веднага влезе в противоречие с вродената му вежливост. Разумът му казваше „не“. А истината се заключаваше в това, че дори никога повече да нямаше разговор с Нунули, Модиун нищо нямаше да загуби. Ала разбира се, нямаше и да спечели. Работата бе там, че Модиун винаги действаше в противовес с разума. Така стана и сега.
— Гол съм — каза той. — Мога ли да се облека, преди да отворя!
— Не е необходимо. Аз винаги съм гол, както знаете. Прав сте, тялото ви е безобразно, но ще мога да го понеса.
„Виж го ти, кой от двамата е безобразен?“ — помисли си Модиун, като тръгна да отворя вратата. Нунули се промъкна в каютата му като влечуго. Отправи се към кревата и се отпусна отгоре му.
— Възникна малък проблем! — заяви той. — Помислих си дали не бихте пожелали да го обсъдим заедно?
— Какъв е проблемът? — запита Модиун. Не беше подготвен да дава обещания.
Нунули се приповдигна в леглото.
— Може би ще се наложи да се облечете и да дойдете с мен!
— Трябва ли да се обличам или не трябва? Решавайте още сега! — остече Модиун.
— Облечете се. Темперетурата отвън е много ниска. Струва ми се, че най-вероятно сме се приземили откъм ледената страна на планетата.
Докато се обличаше, Модиун се сепна от мисълта, че във всеки случай, би било неразумно да напуска кораба под какъвто и да е предлог.
— В крайна сметка — подчерта той, — намирам се на кораба без ваше разрешение. Не съм сигурен дали като сляза, няма да издадете заповед корабът да отлети към друг сектор в космоса и аз да бъда изооставен тук. Дори не знам къде е това „тук“.
— Мислех си, че не ви интересува мястото, където се намирате! — последва резкият отговор.
— Тялото ми отдавна е изморено от всичките тези похвати — каза Модиун. — Твърде малко ме интересуват машинациите, които вие не преставате да кроите.
Нунули изглежда се примири с възражението на човешкото същество. Кротко му призна:
— Долу се води битка, която губим. Бих искал да ви помоля да използвате някоя от вашите системи за въздействие, за да спасите нашата армия!
Модиун бе изумен от идеята на своя събеседник. Опита се да го убеди, че техниките на въздействие са строго ограничени, а в сложни ситуации като тази — въобще неприложими.
— Те позволяват — обясни му, — ограничено управление на елементарни сили в ограничено пространство. Ако искате да ме убиете, вие несъмнено можете да го направите. Но ще трябва да се подготвите за ответния сблъсък със силите, които сте разкрепостили. По такъв начин работят моите системи за въздействие.
Ако можеше да се каже, че гъмжащата маса, подобни на червеи, пипалца, и гладкото като стъкло лице успяваха да приемат отсъстващо изражение, то тъкмо по този начин Нунули реагира на неговото обяснение. В крайна сметка извънземното го запита:
— По какъв начин бихте отблъснали неприятелската атака срещу кораба?
— Бих върнал обратно на борда хората и бих отлетял — просто отговори Модиун.
— Виждате ли — довери му другият, — това е проблем, с какъвто никога досега не съм се сблъсквал. Трябва да призная, че съм затруднен и объркан. Как е възможно по време на предишните ми посешения така неадекватно да съм оценил Ганианците? Мога да се закълна, че никаква сложна техника нямаше да ни е необходима, че ние просто можехме да дойдем с енергетичните ни пробойни машини и да унищожим всичко по пътя си. Това винаги е бил най-простият метод на завоевание! — обясни Нунули. — Всичко приключва за два-три мига. След което назначаваме правителство, подчинено нам, и чакаме инструкциите на комитета.
Той поклати глава.
— Но не така се получи на вашата Земя, нали помните? Там ни се противопостави атомна цивилизация и ние трябваше да прибегнем към метод, изискващ стотици години.
Той неочаквано си спомни за целта на своето посещение.
— Ситуацията сега е много сериозна. Даже вие самият може би в най-скоро време ще бъдете обезпокоен от енергийните заряди на Ганианците, ако не ни помогнете!