— Аз си имам жена и тя скоро ще пристигне! — заяви им.
— Толкова по-добре! — изкиска се човекът-ягуар. — Значи ще можем да видим как маймуните правят любов!
Странно изражение се изписа на лицето на Модиун. Почувства се неловко, леко издължените му очички любопитно се разшириха.
— Няма да имаш нищо против, нали?
Модиун не виждаше причина за възражение, но интуитивно предчувстваше, че Судлил може би щеше да се противопостави. Точно преди заминаването му двамата заедно бяха наблюдавали сексуален акт на домашните им животни. Тогава Судлил още не беше напълно израстнала и реакцията й изразяваше чувственото, превъзбудено състояние на нейното тяло… Така или иначе отношението й към всичкото това бе твърде неопределено.
Споменът го накара да се усмихне. Модиун обясни, че понякога самците маймуни не са съгласни друг да ги наблюдава в подобни интимни моменти.
Четирите мъжки индивида се втренчиха в него. В началото с изненада, после с почти всеобщо презрение. Човекът-ягуар изрази учудването им:
— Всемили Боже, нима искаш да кажеш, че вие, маймуните, оставяте на вашите женски да ви диктуват какво да правите?
След което иронично изгледа останалите си спътници.
— Виждам, че трябва да научим нашия приятел как да се държи като мъж!
Беше спокоен и високомерен. Протегна ръка и потупа Модиун по рамото:
— Не се безпокойте, приятелю. Останете с нас и скоро ще ви приведем в нормално състояние.
В този момент четиримата животни най-сетне се представиха. Човекът-ягуар наричаха Дуулдн, човекът-мечка Руузб, човекът-лисица — Неррл, и човекът-хипопотам Иггдооз.
След като се представиха, хората-животни зачакаха. Модиун се разколеба. Много бързо той си спомни какво означаваха тези имена и откъде произлизаха. При идентификацията на животните хората просто им добавяха определено количество букви от азбуката: пет букви за животните от Северна Америка, шест за тези от Южна Америка, седем за Африка и така нататък. Компютрите, които трябваше да кръщават всеки, бяха програмирани така, че да не използват за имената една и съща буква. Поради тази причина нямаше животни с името Ааааа или Ббббб. Но като се изключи това, в останалото им бе дадена пълна свобода да ползват азбуката. В тази лотария с имена на спътниците му им бе провървяло. Имената им, без изключение, бяха произносими.
Това, което обезпокои за момент Модиун, бе, че хората избираха имената си по малко по-различен начин. Така например името му щеше веднага да го квалифицира като човешко същество… за всеки, който знаеше и добре разбираше формулата с даването на имената.
Колебанието му бе кратко. Веднага той забеляза, че ако замени „и“-то в името Модиун с „й“, той би могъл да запази произношението, като заличи човешката си идентичност. А ако добавеше още едно „н“, то щеше да го идентифицира като животно със седем букви, представител на Африка. Поне такава комбинация от букви щеше да представи на компютъра.
Всъщност, това не бе чак толкова важно. В крайна сметка щеше да е нелепо да продължи да се представя за маймуна.
Измененото му име бе прието без никакви въпроси. Така за тях той бе Модиунн… за още няколко часа. Или минути.
След което Дуулдн, човекът-ягуар, му оповести, че с неговите спътници са поели към центъра на града.
— Нали знаете системата за настаняване? — запита го. — Тук е както навсякъде по света.
— Да, знам я — кратко отвърна Модиун.
Ала когато след няколко минути излезе от колата, той разбра, че се е насадил на пачи яйца. Оказа се, че не разбира нищичко от функционирането на тези градове! Той принадлежеше към раса, която бе създала автоматизираните градове и села — накратко всичко на тази планета!
Когато автомобилът замина, Модиун осъзна, че му е необходимо малко време, докато установи, че четиримата му спътници се бяха насочили към движещ се тротоар.
„Естествено!“ — усети се той като се наруга.
В съзнанието му нахлуха старите спомени и градът като че ли стана някак си по-близък. Жилищните зони тук бяха така структурирани, че да приемат новопристигналите в един сектор, множащите се семейства в друг, като най-накрая бе помислено и за човешките същества — за тях имаше построени разкошни апартаменти.
Пътешествието му по движещия се тротоар приключи след половин квартал. Човекът-ягуар протегна ръка, посочи склона и изрече:
— Всяка улица там е свободна. Да се настаним по-напред, а след това ще излезем да хапнем нещо.
Модиун последен от всички се прехвърли от скоростния тротоар към средноскоростен, от него към бавен, докато най-сетне излезе на улицата. Спътниците му вече бяха поели по склона, а той бавно и нерешително ги следваше. Трябваше ли да продължи с лъжите? Бе някак си несериозно. Както и да е. Съвсем скоро с останалите той се озова пред низ от бутони. Натисна необходимите, с които набра своето маймунско име.