Гласът му звучеше сериозно и убедително.
— Какво точно се е случило? — запита Модиун.
След известна пауза, Нунули откровено му разказа:
— Армадата от нашите бойни торпильори е спряна, а значителна част от силите на Ганайците — равняваща се, най-вероятно, на две дивизии, — са завладели цялата задна секция на кораба, включително и големия парк. Направили са го по начин, който ми е непонятен… Техническите ми съветници също не могат да си го обяснят.
— Вероятно — предположи Модиун, — бих могъл да ви помогна. Да отидем тогава в задната секция на кораба да проверим какво става. Предполагам сега, при стечението на тези обстоятелства, вече сте се отказали от атаката?
— Да, разбира се.
Съществото изглеждаше объркано.
— Преди всичко обаче трябва да освободим и върнем нашите наземни сили. Отвън, на повърхността има коло двеста хиляди човека.
Модиун бе впечатлен.
— Естествено, много са. А и моите четирима приятели сигурно са сред тях. Бяха ми споменали, че жребият ги е определил.
— Не знам нищо за такива подробности! — побърза да се измъкне Нунули.
Модиун, който вече бе хванал дръжката на вратата, се обърна и намръщено изгледа извънземното.
— Начинът, по който ми го казвате — бавно произнесе той, — ми дава повод да изпитвам съмнения относно вашата система с тегленето на жребий. Навярно и тя е така честна, както и обсъждането посоката на този кораб?
Модиун свъси вежди.
— Сигурно моите приятели са избрани умишлено, вероятно нарочно са получили най-опасните задачи с надеждата да ги ранят или да бъдат убити?
— Не, не е така, кълна се! — Нунули започна да губи търпение. — Каква ще е ползата?
После се развълнува, отчаян млъкна.
— Ако вашите приятели са там, долу, то колкото по-бързо вие се намесите, толкова по-добре! Искам да ви уверя, че навън е истински кошмар. Нещо трябва да се направи. В противен случай нашите войски ще бъдат пометени!
— Дори не си и представям какво може да се направи! — отвърна Модиун. — Но тъй като целта е да се прекрати атаката, елате да видим!
При тези думи той отвори вратата и излезе в коридора. Нунули веднага го последва.
XXIV
Почти веднага стана трудно да се придвижват.
Реки от хора-животни прииждаха отзад. Раздаваха се пронизителни крясъци, чуваше се топуркане на крака, когато мъжете и жените обезумели се опитваха да си проправят път към предната част на кораба. Тълпата беснееше.
— Вървете само след мен — подхвърли Модиун на Нунули и намести здравото си тяло между крехкия извънземен и няколкото едри хора-животни, които се бяха втурнали срещу тях, блъснаха ги и подминаха, все едно че ги нямаше.
Тълпата беше обезумяла. Никой не се интересуваше от двете същества, опитващи се да си проправят път в обратна посока. За щастие масата от блъскащи се същества не беше компактна, не успя да ги залее и повлече със себе си. Тук и там сред разбеснелите се групички зейваше празно пространство, в което човекът и Нунули бързаха да се проврат.
Най-сетне те стигнаха до мястото, където лежаха ранените и мъртъвците. Тук, сред хъхренето и стоновете на агонизиращите, Модиун почувства, че някой отзад го дърпа за ръкава.
— Къде отивате? — запита го Нунули.
Гладкото му лъскаво лице като че ли се бе изменило, сивият цвят не изглеждаше да е така сив, както обикновено. Пипалцата по главата му изглежда се бяха свили в своите гнезда, без да помръдват.
— Помислих си, че можем да отидем и да парламентираме с предводителя на Ганианската армия, намираща се на борда.
Нунули решително се противопостави.
— Няма да ви позволя да го направите! Би било смешно като водач и собственик на този кораб да се оставям в ръцете им и да очаквам милост.
— Не вярвам да има проблем — отказът на Нунули учуди донякъде Модиун. — Те сигурно ще бъдат радостни да разберат, че вие сте готови да се откажете от атаката. Не е ли истина?
— Абсолютна! — съществото бе искрено. — Впрочем, ако вие успеете да ги убедите да ни позволят да върнем обратно нашите наземни войски, то уверете ги, че веднага ще отлетим!
— Страшно облекчен съм да го разбера — отвърна Модиун. — Но ми се струва, че е по-добре те да го чуят от вас самият.
Нуунули започна да отстъпва.
— Мисля, че май трябва да отида в центъра за управление! Налага се да прегрупирам нашите войски, за да могат да защитават предната част на кораба, в случай че врагът започне да го щурмува оттам преди, вие да сте преговаряли с тях. Има чувството, че никой не е помислил и не се е нагърбил с тази задача!