Всичките тези сто тридесет и няколко Ганианци внимателно наблюдаваха екран, издигнат вертикално на авансцената. Ала онова, което гледаха на екрана, не можеше да се види от мястото до вратата, където бе застанал Модиун.
XXV
Всичко на сцената мигновено се измени, когато съществата забелязаха присъствието на Модиун.
Индивидът, който говореше на другите, замълча. Направи няколко тежки крачки към края на сцената, приближи Модиун и едва тогава гласът му прогърмя. Думите му бяха отправени към онези, които съпровождаха човека. Тъй като множеството го слушаше, то и Модиун можеше да го стори, без да се бои, че ще го обвинят в липса на невъзпитание. Той включи индикатора на мисли и до съзнанието му достигна грубия превод на думите:
— Доведете при мен това прасе!
Животното, чието име съответстваше на земна невидоизменена свиня, валяща се непрестанно в калта, в съзнанието на извънземното приличаше по-скоро на малка рогата крава.
Модиун се усмихна обидено при мисълта за такова неприемливо сравнение. Той заговори, като едновременно изрази мисълта си:
— Дойдох тук напълно по своя добра воля. Ако искате да се кача на сцената, аз с удоволствие ще го направя.
— О!… Ти говориш езика ни! — Ганианският командир бе силно учуден. — Радвам се, че мога да поговоря с някого!
Модиун реши, че е прекалено сложно да му обяснява природата на възприемането на мисълта, която в съчетание с произнасяните думи, създаваше впечатление у събеседника, че слуша самата реч. Предимството на този метод се състоеше в това, че той подаваше към мисълта на другия само значението на произнесените думи.
Модиун закрачи бързо напред. Шестимата членове на неговия ескорт заподтичваха живо край него и в старанието си да не изостанат, успяха криво-ляво да го изпреварят. Иззад кулисите няколко стъпала водеха към сцената. Докато ги изкачваше, Модиун най-сетне видя какво имаше на екрана: прекрасен пейзаж от планетата Ганиа, очевидно намиращ се непосредствено под земния кораб. Никой не попречи на Модиун да заеме място на сцената, откъдето да може да обгърне с взор целия хоризонт.
А там бе ден. Светъл, ярък, всичко се виждаше идеално на около осемстотин метра околовръст. От едната страна в гора течеше река, която неочаквано се появяваше точно под кораба сред широка равнина. Тъкмо насред тази равнина, от двете страни на реката, се намираше армията на земляните… Не, не беше се окопала, неправилното впечатление произтичаше от отчаяното й положение. Армията беше блокирана на това късче земя и не можеше да отстъпи.
Ганианските армии бяха заели позиции на север, на изток, на юг и на запад. Те отблъскваха земните войски, притискаха ги в кръг на площ около три квадратни километра. Само три квадратни километра — прекалено малко за четвърт милион хора-животни с тяхното снаряжение.
Между тези блокирани земни войски и армиите на Ганианците се водеше битка. Гигантски ярки залпове разноцветен огън не преставаха да се сипят върху земните животни, святкащи пламъци и експлозии изригваха в непрестанни пръски сред отдалечените Ганиански войски.
Това бе всичко, което набързо Модиун успя да види, преди да извърне глава от екрана. Зрелището беше жестоко и безпощадно.
— Трябва колкото се може по-скоро да прекратим тази битка. За армиите на Земляните и Ганианците е безполезно да продължават тази сеч и да търпят безсмислени загуби!
— Кой си ти? — рязко го попита командирът на Ганианците.
— Казвам се Модиун. А вие?
— Аз съм генерал от Герд. Името ми е Доер.
— Генерал Доер, аз съм представител на Нунули, Владетелят на този земен кораб. Да прекратим това клане!
Последва дълга пауза, а след нея и непреклонният отговор:
— Битката ще се прекрати само при пълно унищожение или при пълна и безусловна капитулация на неприятелските сили!
Модиун въздъхна така, както правеше Иггдооз — той отвори уста и издиша. После заяви:
— Решението ви е неправилно. И двамата знаем, че страдат обикновените редници. Ясно е, че ръководителите никога няма да капитулират и няма да позволят да бъдат унищожени. Така че алтернативата, която вие предлагате, е нереална.
— Наказанието трябва да съответства на престъплението! — тонът на генерала беше жесток, отговорът му безпощаден. — Те са членове на агресивна нашественическа армия и намерението им бе да завладеят Ганиа.