— Обикновените редници едва ли са имали такива намерения — усъмни се Модиун. — От друга страна, каквито и да са били индивидуалните отговорности, условията се промениха. Те вече са готови да напуснат тази планета, стига вашата ударна група командоси да напусне космическия кораб и ни позволите да приберем хората си.
Мисловната конфигурация на съществото, стоящо пред Модиун, оставаше все така неумолима.
— Веднъж вече започната, трудно е да прекратите войната! Ние изискваме пълна капитулация на този кораб и на планетата… Земя, така ли я нарекохте, която се осмели да изпрати войски да завладеят Ганиа!
Модиун поклати глава.
— Мислите ви ме озадачават — каза му той. — Войната не устройва нито едната, нито другата страна. Преди всичко тя е нещо, което никога не трябва да се започва. Но при положение, че в нашия случай тя вече е започнала, ние сме длъжни да я прекратим колкото се може по-скоро. Имахте късмет, че атаката претърпя неуспех. Колкото по-бързо се замислите над това, толкова по-скоро ще разберете, че нищо не печелите с непреклонния си отговор. Прекратете войната, докато моята армия все още се чувства победена. Защото обикновените редници могат да измислят и друга тактика или като стимул у тях да се появят желания, подобни на вашите. И тогава вече те няма да се предадат.
Последва дълга пауза. Генерал Доер се изправи, впери в Модиун проникновените си очи. Изглежда се опитваше да разбере смисъла на думите на човешкото същество. В крайна сметка запита:
— Смятате ли, че говорим за едно и също нещо?
Модиун бе изненадан. Струваше му се, че беше изложил своята позиция както обикновено, по същество. Но сблъсквайки се с неразумни личности, той бе забелязал, че те по всякакъв начин се стремят да изопачат основната истина. Затова отново ясно и категорично заяви:
— Говоря ви за евакуацията на вашите армии от този кораб и за мирното натоварване на нашите наземни войскови подразделения. В замяна на това Главнокомандващият Нунули е съгласен да се откаже от плана си за завоевание на Ганиа.
— О! — със сарказъм произнесе генералът. — Не бих могъл да съм сигурен в това. Имам впечатлението, че неприятелят ни е изпратил за посредник някой си ненормален.
— Здравомислието, разбира се, е относително понятие… — започна Модиун, но рязко го прекъснаха.
— Вашата армия и вашият кораб са изцяло в ръцете ни. А ти идваш при нас, като че ли е обратното. Кой си ти, дяволите да го вземат? И какво означават всичките твои несвързани брътвежи?
Естествено, това не бе точен превод, а просто вежлива интерпретация на особено грубия му език.
— Аз съм обикновен пасажер — започна Модиун. — тоест…
После замълча и заразмишлява длъжен ли е да му обяснява положението си на последен представител на човешката раса. Ролята му на кораба: неканен гостенин, когото не считаха за опасен, но от когото не можеха да се отърват. Модиун предполагаше, че онова, което трябваше да направи, бе да намери Судлил и да се срещне с член на комитета. Затова довърши започнатото, като смътно имаше предвид тези две свои намерения:
— Нямам нищо общо с всичкото това — той махна с ръка по посока на Ганианските войници и жестът му обходи огромния екран. — Аз исках да говоря с вас. Но ако вие продължавате да мислите и да държите на това, което казахте, то по-нататъшен разговор не е необходим. След като не мога да ви убедя, а очевидно така се получава, аз ще се върна в моята част на кораба.
— Тук обаче се лъжеш! — многозначително подхвърли събеседникът му. — Ти никъде няма да отидеш. На Ганиа ние връщаме главите на неудачните парламентьори на техните началници!
Другите същества на сцената започнаха да издават някакви звуци. Модиун ги определи като ганиански подигравателен смях.
С упрек той поклати глава.
— Трябва да ви предупредя, че моето тяло не понася персонални заплахи. За мен беше истински урок да открия, че древните хора действително не са могли да живеят според някаква си пасивна философия. Опитах се да анализирам начина, по който да се справям с такива автоматични реакции и реших, че изходът в критическа ситуация като тази, е да наруша умишлено и леко тайните на вашия мозък. Предварително се извинявам за това и преди да го направя, искам да ви обърна внимание и на факта, че аз съм единственият на борда на кораба, който… хм… говори езика ви. Сигурен ли сте, че искате да заплашвате преводача, който…
Той млъкна.
Защото точно в този момент почувства силна енергийна горещина в един от своите центрове за въздействие. Извърна се леко и погледна в посоката, откъдето идваше горещината. В същия миг всички лампи в аудиторията замигаха.