— Имам среща с Главнокомандващия Нунули!
Съвсем отблизо се взря в загорялото почерняло лице на събеседника си. Не можеше да има колебания — тук действаха правилата на йерархията. Офицерът беше високопоставен и познаваше отлично Нунули. Гласът му прозвуча учудено:
— Значи и вие ще идвате с нас?
— Да.
В желанието си да получи повече сведения, Модиун го запита:
— Кога ще излетим?
— Може би примерно след дванайсет часа — бе отговорът. След което, без да забележи, че издава тайна, която несъмнено му бяха забранили да обсъжда с когото и да било, офицерът-хиена добави: — Учените все още инсталират водородната бомба, която ще бъде взривена дистанционно веднага след излитането. Налага се по-напред да ги изчакаме да се върнат на борда.
Ако беше останал да спи до сутринта, Модиун за малко щеше да ги изпусне. За малко… но не съвсем. „Значи така — помисли си с горчивина. — Оставих се да ме изиграят като последен глупак! Заради едно-единствено същество за малко не позволих на малцинствена групичка да унищожи един милион хора. А бяха готови да ги пожертват!“ В известен смисъл, разбира се, това нямаше никакво значение! Те всичките бяха смъртни и рано или късно все някой ден щяха да умрат. Други мисли обаче пораждаха тревога у него — несправедливото предимство на комитета с неговите по-напреднали знания и наука. Да… злоупотреба със сила, ето как се наричаше! Усети враждебност, зловещо излъчване на изкривено съзнание, почувства как цялото му тяло настръхва срещу тази несправедливост.
После долови и желанието в себе си да оправи тази несправедливост. Което бе част от първоначалната му програма.
Асансьорът спря, Модиун нямаше време за по-нататъшни размишления. Вратата се отвори. Не можеше да има никакво съмнение — на няколко метра от себе си той забеляза въздушния шлюз на кораб, готов за излитане.
Ето какво смътно беше видял по време на предната си среща с Нунули.
Корабът почти се бе скрил зад стените на изстрелващите конструкции, но Модиун успя да огледа извитите контури на туловището при шлюза и долепения мостик. Външните врати на шлюза бяха отворени и почти прилепили хълбоци един о друг, двамата с офицера-хиена се вмъкнаха вътре. Първата личност, която Модиун забеляза след като мина през втората врата, бе Главнокомандващия Нунули.
Извънземният стоеше гърбом към него и обясняваше необходимостта от бързо излитане. Забележката му предизвика вежливия отговор на половин дузина инженери-хиени. Всички се поклониха. Единият от тях, навярно техният говорител, заяви:
— Готови сме за старт, господине. Затваряме всички врати, задействаме три превключвателя и вече летим!
— Тогава заемете местата си! — изкомандва Нунули. — Лично аз ще изчакам тук последните пристигащи и…
Докато говореше, той се извърна. Веднага млъкна, забелязал Модиун.
Заниза се дълга минута на неловко мълчание. После Модиун спокойно се намеси в разговора:
— Доколкото разбирам, сега е моментът да си изясним дали няма нов заговор срещу мен и дали не е необходимо да забраня всякакви допълнителни разпореждания за излитане, преди да сме минали през черната дупка.
— Преди да сме минали през какво? — възкликна другият.
— Опасявам се, че наистина нямам време да ви обяснявам — отговори Модиун. — Но ми е интересно, защо не са ви осведомили. Били са готови и вас да пожертват, не е ли така? Самият факт, че дойдохте в моята каюта да молите за помощ, доказва, че не сте знаели какво ще се случи!
Модиун се извъртя на пети с намерението да се връща обратно, но с настойчив глас Нунули извика след него:
— Почакайте!
Модиун любезно спря.
Извънземният продължи:
— Може би трябваше да ви предупредя… Съобщиха ми, че имайки предвид новите обстоятелства, член на комитета е готов да ви обясни дългосрочната програма на комитета.
Модиун бе изумен.
— Какви нови обстоятелства? — реши да запита.
Извънземният като че ли също остана учуден.
— Става въпрос за идването ви на борда на този спасителен космически кораб, което сведе до нула окончателното логическо разрешение, което, както се надявахме, щеше да реши веднъж и завинаги проблема с последния мъжки човешки индивид.
Модиун все така се стараеше да долови основния смисъл в думите на Нунули.
— Момент, не мога да разбера… — продължи да упорства. — Искате да кажете, че член на комитета е вече готов да се срещне с мен лично?