— Да.
Модиун стоеше озадачен и потресен. Не можеше да повярва, но в същото време усети галещите нежни вълнички топлина, надигнали се в нервния център в долната половина на тялото му. Победа? Твърде вероятно! И беше приятно. „Значи отново ще видя Судлил…“ Мисълта го накара да осъзнае колко много заминаването й го беше разстроило. „Може би — продължи да се прокрадва в паметта му, — може би дори ще мога да премахна сензорните ограничения, които изградих при преминаването ми отвъд бариерата?“
Нещо, което на Судлил не се беше удало. Тъкмо това бе предизвиквало у нея неумолимата нужда постоянно да е в движение, тъкмо заради неизброимите двигателни клетки в своя мозък тя беше излязла онзи следобед да се разходи. В резултат се бе озовала пленена някъде, в някаква отдалечена, наистина, много отдалечена част на галактиката. Трудно бе да разбере как те бяха успели да я примамят и заловят жива… защото молбата й за помощ потвърждаваше верността и на едното, и на другото.
Спомените напираха и Модиун се замисли за предохранителните мерки, които трябваше да вземе, за да се увери, че срещата му със Зувга няма да се окаже поредния заговор срещу него.
— Кога заминаваме? Готов съм да тръгна по всяко време!
— Вие да не сте се побъркали? — извънземният явно разбра грешката на Модиун. — Имах предвид, че член на комитета е готов да се срещне с вас тогава, когато все някой ден вие узнаете къде се намира.
После Нунули изведнъж омекна.
— Получихте голяма отстъпка! — обясни му. — Сега вече имате предварителна договореност за това, че член на комитета е съгласен на такава среща!
Модиун любезно изчака събеседникът му да свърши. Едва след това реши да провери логическите си изводи:
— Точно това си и мислех. Доколкото разбирам, за мен не е голям проблем да го открия. Знам три отделни метода, а като имаме предвид, че определянето на местонахождението в пространството е една от моите телепатически способности… както и вие, навярно, се досещате…
Модиун замълча. Съвсем леко се обърна настрани. Гигантът бе там, два метра и четиридесет, с пропорционално оформена глава. Красиво, решително лице. Едва-едва присвити очи.
— Започва се — каза Модиун. — Скоро всичко ще се обърне с краката нагоре. Вземете си матрака и бъдете готов да се прикрепите към пода, когато му дойде времето.
Модиун отново се извърна към вратата и за сетен път бе спрян от гласа на Нунули.
— Какво време? — запита го разтревожено съществото. — Какво се започва?
— Навлизаме в черната дупка — обясни Модиун. — Мисля си, че ще преминем по най-краткия път. Нали помните какво ви наредих — да изпратите предупреждение за всеобща тревога, че корабът ще се окаже подвластен на разрушителни гравитационни сили през цялата нощ!
— Н…но … защо? — възкликна Нунули.
— Струва ми се, че такава великолепна малка черна дупка от нищо и никакви си осем километра, в никакъв случай не може да е отдалечена от мястото, откъдето собственикът й да я контролира и направлява.
Съзнанието на Нунули изглежда се проясни и смисълът на казаното взе да си пробива път в мозъка му. Очите му помътняха, станаха почти сини.
— О, Господи! — изрева той на животински език.
— Такааа! — провлече в заключение Модиун. — Когато гърмежите и фойерверките престанат, ние със сигурност ще се намираме някъде в близост до планетата Зувг… Такива са моите предвиждания. Ще ни отнеме повече или по-малко един земен ден. Лека нощ, господине!
Краката му се насочиха към вратата и този път той побърза да излезе.
XXIX
Останал без дъх, Модиун нахълта в своята каюта. „Сега — замисли се, — когато Нунули вече не може да действа срещу мен, трябва да внимавам и да очаквам евентуално пряко нападение непосредствено от комитета.“
Той се съблече, легна в постелята, овърза се с ремъците и… заспа.
…събуди се, защото ремъците остро се бяха врязали в тялото му.
Нещо витаеше във въздуха.
„Силата на тежестта е към 3 G!“ — приблизително определи.
Не се чувстваше никак добре, но… продължаваше да гледа философски на нещата. Теоретически, силите на привличане и отблъскване в черната дупка можеха да достигнат хиляди гравитационни единици. Двигателите и механизмите в кораба бяха предвидени за такива екстремни ситуации. Което, в съчетание с възможностите им за ускорение, правеше маневрирането и смяната на позиция сравнително лесно — нагоре, надолу, наляво, надясно. Компютърът избираше винаги най-оптималната позиция…
„Няма защо да се безпоя. Трябва да се доверя на…“
Четири пъти се увеличава максималната сила на тежестта. Модиун лежеше в тъмнината — или по-скоро плуваше в размазаното пространство около него, — и осъзнаваше колосалното ускорение на кораба, а после забавянето. Гигантският звездолет преминаваше разстояние, еквивалентно на десетки парсека.