После зачака компютърът да отвори вратата.
Компютърът отказа да го пусне.
— Самоличността ви е идентифицирана неправилно! — бе отговорът.
Мина време, в което Модиун не предприе нищо — той просто не реагираше. Дори не се замисли над онова, което бе казала машината. Беше объркан. Чувството бе ново за него, неосъзнато и мозъкът му не разбираше реакциите на тялото.
Странно! Как мислите му можеха до такава степен да се объркат?…
Започна да възвръща реакциите си. Първата му съзнателна реакция бе просто да наблюдава. Пред него до вратата на апартамента се намираше механизмът: бутоните, които бе натиснал, и малката триъгълна металическа решетка под тях, откъдето гласът на компютъра бе произнесъл невероятните слова.
От дясната си страна Модиун забеляза редуващите се една след друга стерилни квартири, такива, каквито бе избрал за свой дом. Всъщност, не бяха точно квартири. Къщите бяха едноетажни и разположени покрай блока като тераси. Пред всяка квартира имаше по няколко стъпала, а стълбището водеше към малко предверие, и, както той предположи, макар да не можа ясно да види как е по другите врати, на всяка една от тях имаше бутони с букви и домофонна система, скрита зад решетка.
В известен смисъл този свят бе еднообразен… Но как иначе можеха да обезпечат с жилища милиони? Действително, ако неговите прадеди бяха избрали такава безразлична позиция на търпимост спрямо хората-животни, каквато бе и неговата понастоящем, напълно възможно бе тогава грижите им да са били насочени не толкова към красотата и естетиката, а най-вече към практичната полза на нещата.
И тъй като чистотата беше полезна, те бяха предвидили за всяко обиталище и за самия град автоматични системи за почистване. Ето как пластмасовите стени и врати, неръждаемите стоманени решетки — всичко блестеше от чистота. Стълбищата също изглеждаха наскоро измити и грижливо изтъркани, а долу на тротоара не се виждаше никакво петънце.
Модиун продължаваше все така разсеяно да оглежда подробностите на заобикалящия го свят, когато изведнъж осъзна какво му беше подействало така подтискащо.
Отказът.
Бяха го отхвърлили.
През целия му живот за няколкостотин години никой никога не бе постъпвал по този начин с него. Това бе удар за мозъка му, пред който никога не бяха съществували други прегради, освен философията за суетата и безполезността на битието и особено за суетата и безполезността на усилията. Действително, нищо не си заслужаваше труда да бъде направено. Да, тялото изпитваше чувства, но мозъкът не. Човешката природа бе такава, че човек можеше да усеща какви чувства изпитва тялото му. И като следваха своята съдба, човешките същества можеха да избират или да игнорират усещанията на своето тяло.
Ала от няколко мига той не можеше да стори дори и това. Когато Модиун проумя тази невероятна истина — източник на дълбоката му тревога, — той започна да разбира, че тялото му изпитва остро раздразнение.
Мисленото осъзнаване на физическото чувство беше като сигнал. Мозъкът на Модиун мигновено се върна към нормалното си състояние: отдели се от тялото. Модиун се успокои, но прояви любопитство.
— Какъв е проблемът? — запита. — Името ми има необходимата дължина и правилен код на маймуна от Африка. Защо съм отхвърлен? Кое го прави неприемливо?
— Личността, която понастоящем носи името Модиунн, сега се намира и живее в Африка, зарегистрирана на определен адрес.
Раздразнението на Модиун нарасна. Тялото му, както изглежда, все по-малко се поддаваше на контрол. Измина минута и едва после Модиун разбра коя бе причината, създала подобно безпокойство в тялото. Преди време компютрите можеха да бъдат програмирани по такъв начин, че да отчитат и реагират на такива детайли. Ала явно не бяха го сторили, защото нито едно човешко същество никога не бе дръзвало да се занимава с отделни животни — хората не се интересуваха къде се намират животните, нито дори какво става с тях.
Ето защо Модиун произнесе със заплашителен глас:
— Откога даден компютър се занимава с местонахождението на дадено животно?
— Всъщност вие ме питате дали имам право да ви откажа достъп и да не ви пусна да влезете? — запита го компютърът.
— Съмнявам се и затова те питам откъде знаеш къде в момента се намира някой си друг Модиунн? Искам да разбера кой те е свързал с друг компютър в Южна Африка? — отвърна му с въпрос Модиун от висотата и положението на човешко същество.