Ярък пламък изригна от дулото на една пушка. Сякаш изгърмя мълния, а коридорът се разтресе от грохота. Зарядът прелетя четири метра, вряза се в пода.
— Иггдооз! — ядосано изпищя Руузб. — Внимавай какво правиш!
После се обърна към Модиун:
— Здрасти! — каза му и се усмихна.
Всичко бе станало с шеметна бързина. Бяха се опитали да прогорят черепа му, а след неуспешния опит следваше моментално унищожение на използвания механизъм.
Сега той нямаше ни най-малка представа какъв метод те щяха да противопоставят на човешката система за възприятия. Явно членовете на комитета бяха отчаяни и твърдо решени, след като бяха стигнали дотам да рискуват и му показват, че у тях действително има друг такъв метод.
Модиун нема време да се справи с връхлетялата го лавина от мисли. Дуулдн вече бе влязъл и човекът се озова в притиснат в прегръдките му, после поред го прегърна всеки от хората-животни.
— Приятелю, как се радваме да те видим!
Неистово размазаха десницата му. Нежната лапа на Неррл го прегърна през врата и раменете, после го изтика към мощните гърди на Руузб, който така притисна Модиун, че му изкара дъха.
— Хей, приятели! — успя да изгъгне задавено Модиун. — Стига толкова, няма ли да престанете?
Много бързо той разбра, че те напълно се бяха възстановили след скорошното им преживяване. Но и четиримата все още бяха възбудени.
— Приятелю — обърна се към него човекът-мечка, като кимаше с глава. — Тая дупка тук е пълна с невидоизменени гърмящи змии! Май си премерихме силите с по-корави от нас, а? Колкото по-скоро напуснем тази планета, толкова по-добре!
После набързо добави:
— Успяхме да се измъкнем и да натоварим войските на борда, но…
Млъкна, лицето му помръкна.
Огромният звездолет наистина беше достатъчно отдалечен от Ганиа, но по въпроса Модиун не знаеше много повече от тях. „Дупката тук“, напротив, бе доста по-интересна. За което Модиун предпочете да запази мълчание.
Когато човекът-мечка млъкна, човекът-лисица край Модиун издаде нечленоразделен звук. Модиун го изгледа.
— Какво има, Неррл?
По бузата на човека лисица се търкулна сълза.
— Смешно е, но аз никога не съм си представял, че това пътешествие ще се окаже завоевателно. Да предположим, че ги бяхме завладели… как се казваха, там? Какво щяхме да правим с тях?
— Проклетите хора-хиени! — свирепо заръмжа Иггдооз. — Прав беше Модиунн — всичките са шайка завоеватели с извратени идеи!
Докато слушаше думите им, Модиун се почувства малко по-добре. Те прехвърляха вината на хората-хиени, които вероятно не бяха чак толкова глупави като тях, но той беше сигурен, че те никога повече нямаше да нападнат Ганиа. Ала в силата на протеста им Модиун откриваше все пак някаква надежда, възможността, че и други хора-животни на борда можеха да окажат съпротива.
Той тръсна глава, пропъди подобна несериозна мисъл, предполагаща някакво разрешение — все едно един-единствен човек да успееше да си възвърне контрола над всичките хора-животни на Земята!
Даде си сметка, че е прекалено рано за подобни дела и изрече на висок глас:
— Ами в такъв случай вие четиримата повече няма да слизате на земята! Мисля, че е дошъл ред на другите, какво ще кажете?
— Тогава защо ни извикаха и ни заповядаха да носим постоянно със себе си електрическите оръжия до нова заповед? — оплака се Дуулдн.
Значи такава беше работата.
— Да не би да имате някакви проблеми с пушките? — запита небрежно Модиун, все едно нищо не предполагаше.
Руузб сви рамене отегчен.
— Да, преди да дойдем при теб един офицер май откри нещо в пушката на Иггдооз и това ни задържа. Трябваше да го изчакаме, докато я поправи. А, може би…
Големите му кафяви зеници се разшириха, простодушните му очи се облещиха.
— Може би… хм… не я е поправил, както трябва. Може би затова изгърмя край вратата? Иггдооз, ти как мислиш?
Човекът-хипопотам кимна. Най-правдоподобно в това бе обяснението. Модиун разбра простотата на заговора — вероятно някой от членовете на комитета, без да се допита до Нунули, бе въздействал пряко на човек-хиена, внушавайки му непосредствени указания.
— Е, след всичко, което се случи, напълно нормално е да ви карат да си носите оръжията. Действат от чисти предохранителни мерки! Което съвсем не означава, че ви чакат нови бойни действия!
Очевидно, не бяха обмисляли такава възможност. Лицата им веднага се разведриха и скоро те заразказваха патилата си на Ганиа. Сега, когато всичко бе свършило, в края на разказа смехът им прозвуча гръмко и облекчено, сякаш по този начин те се надсмиваха над сполетелите ги ужасни и отвратителни моменти.
Скоро Модиун прецени, че бе минало достатъчно време. Докато приятелите му се надпреварваха да разказват, той бе обмислял нещата.