Най-сетне бе взел решение.
Изправи се, направи няколко крачки встрани. Решителният момент беше настанал. Обърна се, застана с лице към четиримата си другари вдигна ръка да привлече вниманието, после им съобщи:
— Приятели, имам да ви казвам нещо важно!
И започна. Обясни им кой е, какво беше направил и какво оставаше да направи. Когато свърши, в каютата се възцари дълго мълчание. В един момент Руузб стана, приближи го и без да проговаря, му стисна ръката. Това беше сигнал и за другите: те веднага направиха същото. После отново седнаха и в очакване го загледаха. Отново Руузб бе първият, който набра кураж да се обади:
— Значи те могат да унищожат твоите способности за въздействие?
Модиун трябваше да се съгласи, че казаното бе истина.
— Има само едно нещо, което не мога да разбера — той се вкопчи в тази спасителна мисъл. — Не ще и съмнение, че онова, което показаха на мен, са го показали също и на Судлил. Но не са я убили. Защо?
— Запазили са я, за да я използват срещу теб — мрачно заяви Неррл. — Този Зувг я държи в известен смисъл пред себе си, за да не можеш да му нанесеш бърз ответен удар.
— Но ако те действително могат така добре да въздействат мислено на живите същества — възрази Модиун, — защо тогава толкова усложняват всичко?
Дуулдн, който до този момент беше мълчал, неочаквано се намеси:
— Занапред аз не виждам реални проблеми. Моят съвет е просто да стоиш настрана от тези Зувги и да се пазиш от коварния им метод да проникват, да ровят и контролират мозъка ти.
Той ядно махна с ръка.
— Така неприятностите ти ще приключат!
— Ами да, разбира се! — съгласи се Иггдооз.
Руузб и Неррл просияха.
— Правилно! — присъедини се и човекът-лисица.
— Хм… — провлече Модиун, но се колебаеше.
Мълчанието, което последва, го смути. Хората не правеха онова, което неговите приятели току-що му бяха подхвърлили. Причината беше съвсем проста: те приемаха като съвсем естествено и нормално, че човешкото същество е висша форма на живот.
Неговият проблем никога не се бе заключавал в това — ще може ли, ще се осмели ли нещо да направи? Модиун никога не бе пренебрегвал опасността, доколкото у него не се бе появявало чувството за страх. Ако някога беше избягвал дадена ситуация, то бе заради философски съображения, каквото сега бе неприемливо. В настоящето положение той твърдо беше решил да се срещне с член на комитета. Обясни решението си на своите приятели.
— Някой трябва да отиде и да види на какво са способни, да ги разубеди, ако те не успеят да дадат подходящо обяснение. Ето, на този кораб, например, те са взели един милион земни същества с цел да завладяват нови планети! Някой трябва да им обясни колко неподходяща е тази програма както за тези, които учавстват в нея, така и за онези, които биват нападани. Животът за няколко мигновения изчезва. Нима на вас ви беше приятно да се валяте в ганианската кал? — запита ги накрая той.
Четиримата приятели се присъединиха към мнението му.
— Това е, което имам предвид — продължи Модиун. — Ще ми се да кацна в близост до някое тяхно здание, да вляза вътре и да си поговоря с някой от членовете на комитета.
— Но той ще използва своите телепатични възможности и ще стане още по-силен — възрази Неррл. — Ще те примами в капан!
Както често правеше самият Неррл, Модиун презрително махна с ръка.
— Да става, каквото ще! — каза му.
— Господи, ти съвсем си се побъркал — избухна Дуулдн. След което се обърна към останалите. — Приятели, мозъците на хората мозъците са се размекнали.
Такава беше реакцията им след падането на бариерата.
Те се страхуваха за него! Човекът! Та той беше потомъкът на техните древни създатели!
Но все пак се подчиниха на представата, останала в съзнанието им за свръхчовека. Избухването на човека-ягуар ги пречупи.
Руузб изръмжа:
— Виж какво, приятелю, ти имаш добри намерения, но с такава философия никога няма жив да си тръгнеш от Зувгите!
— Да видим — намеси се и Неррл, — ти си овладял всички научни знания на Земята. Не може ли по някакъв начин да се узнае в какво Зувгите са уязвими?
Въпросът на човекът-лисица удиви Модиун. Той бавно отговори:
— Честно казано, ако се оставя и тръгна по пътя на насилието… Всъщност, комитетът не знае чак толкова много за Единното Психопространство, нито за черната дупка, колкото са знаели хората, използвали преди много години техните сили!
Дуулдн отведнъж скочи на крака.
— Остави скрупулите и никога повече не се занимавай с безполезни интелектуални дейности! — каза му. — Имаш ли някаква идея, която на практика може да ни бъде полезна?