Модиун дълбоко въздъхна.
— Третият закон на движението — започна той тихо, — действа както в Единното Психопространство, така и в обикновеното простраство. Разбира се, с тази разлика, че представлява продължителна вълна, съхраняваща енергията.
— Какво означава това? — запита Иггдооз и силно се наклони напред.
Дуулдн нетърпеливо му подхвърли:
— Действието и противодействието са равни и с противоположни посоки.
После разясни и на останалите, а Модиун запита:
— Та, доизкажи се… какво точно имаш предвид?
— Те не трябваше да взривяват човешкия град зад бариерата, използвайки енергията на Единното Психопростраство. Защото там някъде ядрените реакции продължават.
После Модиун с упрек поклати глава:
— Ако някой някога узнае каква сила се крие в това… Бог да им е на помощ!
— Нима ти знаеш? — запита го Руузб.
— Аз ли? — възкликна Модиун изненадано.
Те останаха изумени. Човекът бе споделил с тях тази информация, без да я свързва пряко с когото и да било, а най-малкото със себе си. Модиун преглътна, после с мъка изрече:
— Не, аз не бих могъл да направя нещо такова! Цялата тази история да приключи с масово унищожение!
— Чуйте го, ама слушайте какви ги приказва! — с възмущение подсвирна Иггдооз.
Руузб се изправи.
— Виж сега какво — заяви му. — Идваме с теб. Ще те прикриваме с нашите електрически оръжия. А по-късно ще обсъждаме твоите постъпки.
— Мислех си — предложи Модиун, — дали няма да е по-добре да стоварим най-напред една армия. Нямам предвид нови военни маневри или каквато и да е там агресия. Просто искам да я дислоцираме правилно, защото на Зувгите ще е трудно да предприемат някакви действия срещу такъв брой същества, особено ако те са, така да се каже, у дома им!
— Да, идеята ми харесва! — одобри Дуулдн.
XXXI
Закусиха. После, придружен от четиримата си обезпокоени за него приятели, Модиуун се отправи към залата за управление.
— Сигурно няма да ни пуснат да влезем? — усъмни се Неррл, когато стигнаха до вратата, разположена в дъното на дълбока ниша. Навсякъде покрай вратата светеха цветни лампички, а на металната табела беше написано:
Модиун активира системата и мислено унищожи всички препятствия. Мисловната му енергия отпрати намиращите се вътре хора-хиени, инженери и техници. Когато персоналът си замина, той огледа блокиращите устройства по всички врати.
Няколко минути по-късно се появи…
Планетата Зувг!
На огромен видеоекран в контролната зала, затулен зад облаци, трептеше светъл призрачен кръг на фона на черно небе. При увеличението се появи и някакво градче сред планините — мястото, където живееха Зувгите.
Комитета!
От такова разстояние светлинката на миниатюрната защитна бариера, окръжаваща градчето, оставаше невидима. Издигнатият щит изглеждаше непроницаем, но за Модиун нямаше проблеми с бариерите, така че лесно я преодоля.
Трудно бе да различи какво имаше на повърхността. Отвесни скали, планински ждрела, проточени сенки, тъмни оврази; тук и там съзираше някакви сгради. Едните, извисили снаги на висок планински връх, други, спотаили се на дъното на тристаметрови пропасти.
Модиун наблюдаваше тази величевствена гледка и не преставаше да трепери. Едва успяваше да се овладее. Разразилата се буря от пулсации го връхлетя. Той изпитваше трепет по цялото тяло, а не на отделни места. Понякога в крака, после по рамото, в ръката… В стомаха и вътрешностите, в бедрата, в дробовете и така нататък — усещанията на тласъци се движеха напред и назад по цялото тяло и нито за миг не преставаха.
Модиун се беше отворил за възприятия, откъдето идваше и активирането на всички вътрешни сили.
Усещаше налягането на пода върху ходилата и подметките на обувките си; ефирната тъкан на панталона, която прилепваше в краката; той вдишваше въздух, който леко гъделичкаше лигавиците на гърлото, преди да стигне дробовете. Лицето му бе сгорещено от някакво постоянно напиращо чувство. Гняв? Модиун не можеше да определи точно какво. Но беше чувство, което го безпокоеше.
За да се увери какво не бе, Модиун повтори древното кредо:
1. Хората са такива, каквито са, и животът е такъв, какъвто е — заслужава си да бъде изживян.
2. Ако му (им) се доверяваш и той (те) ще ти се доверява (доверяват).
3. Дарявай им любов и те ще ти отвърнат с любов.
4. Животът, по принцип, е хубав. Никога не заплашвай и ще видиш колко спокоен може да бъде животът.
5. Винаги подавай и другата си буза.